Меркел предупреди за въоръжени сблъсъци на Балканите

Германският канцлер Ангела Меркел предупреди, че има опасност от въоръжени сблъсъци между страни от Балканите, през които минават транзитните маршрути на бежанския поток, ако се наложи Германия да затвори границата с Австрия, предаде Франс прес. В някои страни от Западните Балкани вече има напрежение и аз не искам там да се стигне до военни сблъсъци", каза снощи канцлерът на заседание на Християндемократическия съюз в Дармщат.
Мнозина експерти предупредиха, че ако Германия - основна дестинация за мигрантите и бежанците от войната в Сирия - затвори границата с Австрия, същото ще сторят и балканските страни, през които транзитира мигрантският поток. Европейският съюз обяви в края на октомври, че ще създаде условия за настаняване на 100 000 бежанци в Гърция и на Балканите, за да овладее небивалата миграционна криза, на фона на напреженията между Словения, Хърватия, Сърбия и Унгария заради транзитното преминаване на десетки хиляди мигранти.
Меркел заяви, че не иска да засилва мрачните тонове, но че ситуацията може бързо да се влоши. Бежанският проблем предизвика разделения и в управляващата широка коалиция между консерватори и социалдемократи в Германия. В неделя те не успяха да се споразумеят по искането на баварските консерватори от Християнсоциалния съюз (ХСС) Германия да приема по-малко бежанци.
Прогнозата е, че до края на годината те ще бъдат между 800 000 и 1 милион. Нов кръг преговори са насрочени за четвъртък по друго искане на ХСС - за създаване на транзитни зони по германско-австрийската граница, където да се ускори проверката на документите и експулсирането. Социалдемократите отхвърлиха това искане. Ако на новия кръг не се постигне резултат, ще продължим да преговаряме, каза Ангела Меркел. "Не за първи път трябва да убеждаваме социалдемократите в правилността на някои неща", добави тя. Припомняме, че през уикенда тя се опита да убеди вицеканцлера и лидер на социалдемократите Зигмунд Габриел и неговата партия да подкрепят идеята й за транзитни зони. Той обаче отхвърли идеята на канцлера Ангела Меркел за създаване на транзитни зони за мигранти на германските граници. Според Габриел това изобщо не е подходяща идея, защото много малко от новопристигащите мигранти идват от балканските страни, смятани за безопасни. Така че транзитните зони за мигранти ще имат много малко въздействие върху общия брой на мигрантите, посочи той, като припомни, че правилата на ЕС ще позволят подобна стъпка само при изключителни случаи за определено време.
Междувременно Европейската комисия съобщи, че осигурява 62 млн. евро за сирийските бежанци, които са напуснали домовете си, но са останали в родината си. Средствата ще послужат за медицински грижи, образование и за плащането на наеми. За тази година ЕК осигурява общо 133 млн.евро за подкрепа на сирийските бежанци, останали в родината си или подслонени в Йордания и Ливан.
Освен това се отпускат още 2 млн. евро за неотложните нужди на мигрантите, които се намират в района на Западните Балкани. Средствата ще послужат за осигуряването на топли дрехи и временен подслон. Общо за тази година държавите от региона получават от ЕС 8,74 милиона евро за бежанците. Отбелязва се, че за утре е насрочена следващата видеоконференция между представители на местните власти за оценка на обстановката, свързана с мигрантите.
И една мрачна статистика. Дете без гражданство се ражда на всеки десет минути някъде по света. Проблемът се разраства заради конфликта в Сирия, породил най-тежката миграционна криза в Европа от 1945 г., съобщи Организацията на обединените нации (ООН), която си поставя за цел да премахне статута на апатрид - човек без гражданство - до 2024 година. Проблемът с апатридите се задълбочава, цитира АФП Върховният комисар на ООН за бежанците Антонио Гутериш, който ще представи днес доклад по въпроса в централата на ООН в Ню Йорк. В доклада се изтъква още, че регистрирането на ражданията има жизнено значение за децата на сирийските бежанци, родени в приемни страни и разделени от родителите или семействата си. В тази връзка Върховният комисариат призовава държавите да позволят на децата да придобиват националността на страната, в която са се родили, да отменят дискриминационните закони и практики и да гарантират регистриране на ражданията навсякъде по света.