Меркел и Макрон попариха надеждите на Западните Балкани

Подкрепяме членсвото на Западните Балкани в ЕС, но не съвсем и не скоро. Такова послание отправиха след срещата на върха в София гермарският канцлер Ангела Меркел и френският президент Емануел Макрон. И двамата имаха самостоятелни изказвания след форума, на които подкрепиха стремежите на Западните Балкани, но бяха категорични, че присъединяване скоро, поне до 2025 година, няма да има.

Меркел в прав текст обясни, че не иска ЕС да посочва конкретна дата за присъединяване на нови страни членки, докато не бъдат изпълнени всички условия за разширяване на общността. За нея посочената преди време 2025 г. като възможна дата за Сърбия и Черна Гора е почти невъзможна. Не вярвам на такава целева дата, отговори Меркел на въпрос на журналисти. Тя бе категорична, че от страните се очаква напредък в областта на върховенството на закона, борбата с корупцията и разрешаването на граничните спорове.
Днес не говорим за разширяване, а за даване на европейска перспектива на Западните Балкани, обясни канцлерът. Тя отказа да отговори на въпрос дали германският Бундестаг ще подкрепи започването на преговори с Албания и Македония. Според Меркел днес европейските лидери говорят не за разширяване, а по-скоро за даване на перспективи на държавите от Западните балкани, за тяхната свързаност, за важни инфраструктурни проекти. Тя подчерта, че са се водили разговори за името между Гърция и Македония - според нея разговори в положителна посока. Каза също така, че за започването на преговори с Македония може да се говори след пълното изчистване на въпроса за името.

Снимки БГНЕС
Френският президент Емануел Макрон бе още по-категоричен. Според него мисълта за разширяване в момента не укрепва, а напротив - отслабила е Европа. Според него, докато ЕС не се реформира към по-ефективен съюз, няма смисъл да се разширява.
Коментарите на Макрон бяха разочароващи особено за Албания и Македония, които се надяват на зелена светлина да започнат преговори за присъединяване към блока, след като получиха одобрение от Европейската комисия през април.
Това, което сме виждали през последните 15 години, е път, който отслабва Европа всеки път, когато мислим за нейното разширяване. И не мисля, че правим услуга на страните кандидатки или на самите нас, имайки механизъм, който вече няма правила и продължава да се стреми към по-голямо разширяване, коментира държавният глава. Той подкрепя закрепването на Балканите в Европа, но подчерта, че "трябва да погледнем към всяко ново разширяване с много предпазливост и строгост". По думите му преди ЕС да направи реална реформа, не трябва да има придвижване към разширяване.
Аз подкрепям усилията на страните от Западните Балкани да имат засилен стратегически диалог и перспектива, да следваме реформите, които се предприемат и да ги насърчаваме - но без да сме небрежни или лицемерни, уточни френският президент.

Френският президент охлади надеждите на България за скорошно влизане в Шенген. Коментира, че първо трябва да се направи реформа. После добави насърчително, че дотук сме се справяли добре. Подкрепял страната ни за еврозоната, но влизането в чакалнята трябвабо да стане паралелно с влизане в банковия съюз.

Макрон не подмина и темата за иранската сделка и поведението на САЩ. Според него в момента този проблем е тест за суверинитета на Европа. Никакви разговори със САЩ не са възможни, без освобождаване на митата, отсече Макрон. В противен случай Европа, която изпълнявала споразуменията на СТО, щяла да отговори. Потвърждаваме споразумението с Иран от 2015, изтъкна той. Франция подкрепя предложенията на ЕК за Иран. Европа трябва да бъде обединена и силна, смята Еманюел Макрон.

Ангела Меркел също бе категорична - Европа остава в ядреното споразумение и подкрепя европейския бизнес в Иран.
Меркел говори и за търговските отношения със САЩ. Според нея това, което Европа ще иска от Доналд Тръмп е не отново временно увеличаване на безмитния внос на стомана и алуминий от Европа, а по-скоро режимът да стане безсрочен.