Мелпомена не търпи овцекози

Когато се прави държавният бюджет, в структурата на разходите културата не е в самостоятелен ред, а е в общ кюп с... почивното дело. От много години дейците на духовността напразно мечтаят "Държавата на духа" да дава поне 1% от БВП за културата, а не наполовина. Не свети за тях светлина в тунела. При тази истинска мизерия на Министерството на културата и факир да го оглави, едва ли ще извади просперитет изпод шапката невидимка.
В културата обаче твърде много проблеми не са свързани с пари. Свързани са с невежество, тъпоумие или инат на чиновници. Какво всъщност беше т.нар. театрална реформа на Вежди Рашидов? Той направо шашна Мелпомена, като й натресе да отглежда едни сценични овцекози, родени от сливане на драматични с куклени екипи, гарнирани с музикални състави. Кой може да приеме за нормално, че Драматичният театър на Смолян - театър на 60 години, бе слят през 2010 г. с този на Пловдив? Естествено актьорите бяха съкратени, театър просто нямаше. А да слееш сцените в Силистра и Добрич как става? Ами, то е като в културата да селектираш овцекози - куклите останаха в Силистра, някакъв "отворен" (за кого?) продуцентски хибрид се пръкна в Добрич. Няколко години след 2010 г. десетки театрали, културни дейци, политици и стотици граждани всуе протестираха и се бориха срещу прокълнатата "реформа". Трябва да се благодари на Петър Стоянович, че поправи малоумието и възстанови театрите.                        
Културата не е като да дялаш камъни и да ашладисваш тиква с рози. Културата храни духа на нацията, културата ограмотява ума и укротява страстите на разрушението. Културата лекува нацията, която днес отчаяно се нуждае от лечение. Другото е описано отдавна от гениалния Салтиков Шчедрин: "Поредният градоначалник влезе на бял кон в града Глупов, изгори гимназията и ликвидира науката и изкуствата...". Та, мислете за културата на министъра, когато чуете, че ще има нов бос в Министерството на културата.