Медийната клоака

Все са се излагали журналисти по медиите, но такова досега не е било. Завчера лицето Коритаров (не става да го нарека колега) в телевизия, която се нарича "Европа", крещя като дрогиран срещу поканения от него гост Иван Генов: "Нещастник, вън оттука, бе! Хили ми се! Какво ми се хилите! Комунист! Вдигайте си багажа и вън, вън!" И защо така? Ами, защото Генов възрази на истеричните врясъци на водещия: "Мръсна БСП! Мръсна партия! Пета колона! Националсоциалисти!" и прочее почти нецензурни писъци на делириума, каквито май и на улицата няма да чуете. 

Вече не е чудно, че мнозина от нас започнаха да се срамуват от професията си. Простете, но все повече превръщат журналистиката в публична клоака. Не ме интересува частни или обществени са съответните медии, но силно ме интересува да не правят от занятието и труда ни не само посмешище, но и мерзост. Сещам се, че във филмите заглушават псувните със звуков сигнал. Сещам се и за Серж Алими, който нарече журналистите "новите кучета пазачи". Само че - пазачи на какво? На свободата на словото или на слободия и разпасаност; на интересите на властта и групировките или на гражданите на "тази" държава; на истината принципно или на агресивната й подмяна? На цивилизованото поведение на интелигентния човек, независимо от "цвета" и позициите му в днешната конюнктура, или на откровеното кръчмарско хулене, заместващо аргументите? 

Не е достатъчно да кажеш: като не ти харесва, врътни копчето на друга програма. Защото същата простащина настъпва и в политиката, и в бита ни. На това се научаваме, вече го приемаме едва ли не за нормално и много "яко"! А иначе обществото ни е измислило начин да се предпазва от деградация и на хартия е записало, че има контрол. 

Ами, като го има, защо няма кой да сезира поне СЕМ за недопустимите изяви в ефир? Мълчанието е съучастие.