Мечтатели и борци и след края

Вехтият войвода на военната проза и мемоаристика полковник Георги Й. Георгиев и отвъд 80-те продължава да дава път на особено качествени, вълнуващи и достоверни книги. Което е правил почти петнадесет години. Сега благославя втасвалите повече от тридесет години спомени на Никола Вацев. Дори само това, че такъв мастит познавач на военната тема оценява качествата и нуждата от точно тази книга да бе, щеше да е достатъчно. Полковник Георгиев е редактор и автор на предговора. А се оказва, че някога са се срещали по армейските пътища с Никола Вацев. И това е важно.
Невъзможно е да се каже всичко за една новоизлязла книга. Но тандемът издателство "Пропелер" - ексначалникът на Военното издателство е утвърден, качествен и продуктивен. Тук е важно доверието отвсякъде. Защото мнозина автори поставят себе си прекалено високо. Полковник Георгиев го твърди с конкретни примери. Докато Никола Вацев пък прекалява със скромността си. "Кому ще са нужни и полезни моите спомени?", "Струва ли си да се ровя в миналото!" - терзае се той. И не оставя неспоменато село от шоплука. Подклажда споменатото с конкретни, дори пикантни случки, местности...
Подобни книги през последните години не са много популярни. Сега се приписват измислени заслуги, надути фрази, нереални случки, за да се представят авторите като противници на тоталитаризма, социализма и т.н. Докато Никола Вацев с всяка своя клетка, с всеки нерв и фибра ни убеждава в правотата на човека в борбата му за човещина, достойнство, справедливост... Пътищата му се преплитат с Тодор Павлов, Петко Кунин, Никола Петков, Александър Войков, Йорданка Николова... Все известни от историята борци против капитализма. Покъртителни са описанията му за Централния софийски затвор, за седемдневната му гладна стачка...
Днес много се говори за ляво, ляво, та ляво. А какво е това ляво и как се защитава, може конкретно да се прочете в мемоарите на Никола Вацев. Ето само два примера. "През зимата на 1932 г. Комитетът на безработните организира митинг против безгрижието на Софийската община към гладуващите безработни... Пред общината на ул. "Гурко" се събраха много работнички по налъми, дойдоха безработни. Определена бе и изпратена делегация, за да предяви исканията на чакащия долу народ..." "През есента на 1932 г. се организира протестен митинг в подкрепа на оставащите през зимата без работа и без държавна издръжка тютюневи работници..." В последните ни демократични промени безработните са цяла армия. Но нищо подобно на организираното от Работническата партия и профсъюзите няма!
На много размисли провокира книгата на Никола Вацев. Други са днес времената, ще се изсулят някои. Само един акцент. Беше казано. Писана е през 1983 г. И нищо не е променяно. Цял щастливец се оказва авторът. Кой тогава е очаквал, помислял, допускал случилите се след шест години "демократични промени". Връщането на експлоатацията, бедността, мизерията, безработицата. Ето как индиректно се отричат промените от последните 25 години. И се одобряват онези, които "45 стигали" уж. Какво всъщност е животът. Един крадец казва на Никола Вацев: "Богатите умеят да си пазят богатството." А той му опонира: "Ние, комунистите, сме длъжни да създадем такъв строй, при който ще бъде ценен не имота, а човека!"
И още едно сравнение би могло да се направи. Авторът на "Бяхме мечтатели и борци" пише за невероятно трудния живот на своя баща, за своите пастирски неволи, за биволиците, които внуците му никога не са виждали, за немислимата беднотия, която предизвиква мечтите и борбите... Неговата дъщеря Лидия Вацева пък, съпруга на дипломат от кариерата и продължителка на гена на майсторството да разказва, е авторка на книги, вижте с какви заглавия: "Гуд бай, Америка", "Лицето на Арабия", "Италианско капричио", "Сага за Рим"... И най-хубавата, според съпруга й Райко Никилов - "Шампанско за Пепеляшка". Ето го мечтателя и поета, дори след като го няма. Както са рекли хората, виж фиданката, смятай корена.