Майсторът на усмивката и иронията

На 20 октомври 1925 година в родопското село Яврово е роден Борис Димовски - бележит български художник, график и карикатурист. Той е един от най-известните български карикатуристи от своето поколение, многократно награждаван за високи постижения в областта на карикатурата.
Димовски започва творческия си път в края на 40-те години като карикатурист във в. „Стършел“ - във време, когато свободата на изразяване е силно ограничена. След кратък престой в Художествената академия и работа в Асеновград, той развива своя стил, съчетаващ хумор и дълбока човешка наблюдателност.
От 1955 г. Димовски работи във в. „Труд“, а по-късно отново в „Стършел“, утвърждавайки се като един от най-разпознаваемите български карикатуристи. Илюстрациите му към „Габровски шеги“ (1966) и съвместната му книга с Радой Ралин „Люти чушки“ (1968) оставят трайна следа в културната ни история. Последната се превръща в символ на гражданска смелост и артистична съпротива срещу цензурата.
Илюстрира над 200 книги за деца и възрастни, сред които „Моля, заповядайте“ - епиграми от Радой Ралин, „Невчесани мисли“ - афоризми и сентенции от Станислав Йежи Лец, „Мигове в кибритена кутийка“ от Олга Кръстева, „Весели народни приказки“ и др. Оформя декорите на театрални постановки като „Импровизация“ от Валери Петров и Радой Ралин (1961), „Божествена комедия“ от Исидор Щок (1967). Сътрудничи на Българската кинематография.
Между 1960 и 1980 г., по време на Фестивала на хумора и сатирата в Габрово, Борис Димовски рисува множество произведения, които разкрасяват града. Той участва в идейната концепция за облика на Дома на хумора и сатирата, автор е на част от стенописите и мозайките в емблематичната сграда, създава барелефа с девиза на габровци: „Светът е оцелял, защото се е смял“. Негов е първият сборник с габровски хумор „Габровски шеги“.
В следващите десетилетия Димовски продължава да твори - създава десетки илюстрации, публикува сатирични текстове и реализира самостоятелни изложби. През 80-те години на миналия век получава признание като заслужил художник и почетен гражданин на Габрово.
След промените през 1989 г. остава верен на своето перо - с остро чувство за ирония рисува новите реалности на демократична България. До края на живота си създава 69 книги с илюстрации, оставяйки след себе си наследство, което продължава да вдъхновява - смях, мъдрост и неподправена човечност.