Май вече сме се разпаднали

Областният управител на Варна обжалвал пред съда заради нарушени правила сесията на общинарите, включително решението да върнат българските имена на 215 местности, които през 1833 г. са назовани на турски, арабски, гагаузки - да речем Кьор бунар или Йешил тарла. Доживяхме 135 години след Освобождението от робия и връщането на българската държавност да подозират представител на държавата, че си иска османското минало. Според възмутени варненци, ДПС го било натиснало. Ако го е натиснало, за тази работа си има органи за защита на държавата - българската. В която живее въпросното ДПС и на чиито закони е подчинено, както всички други институции на "тази територия". Все още няма закон българите задължително да знаят турски, та да се ориентират из дерета и полета в собствените си градове и села.
Случката обаче е само пореден повод да се замислим какво става с нас като народ. Ако излезете от България, щом пресечете границата, и знаете къде сте - от радиа и телевизии звучи САМО гръцка, турска, сръбска, италианска, френска, испанска и т.н. национална музика. По улиците по магазини и лавки четете надписи САМО на гръцки, турски, сръбски, италиански, френски, испански и т.н. национални езици. Въпрос на мислене, на манталитет, на държавност и достойнство. А щом се върнете обратно, от граничната бразда ви заливат обилно поп, рап, бийтбокс и прочее англо-американски униформени калъпи. А по улиците - джунгла от надписи на латиница. Страхотно и направо идиотско разбиране за "бизнес" в държавата, спасила и дала на милиони хора по света кирилицата. Кой разбира какво се върши зад врата, на която пише "Lovim brimki"? Ясно - ни дядо Иван от Мало Бучино, ни внукът му Джон от Чикаго. Обаче разбирате ли защо гърците например са народ и имат държава, и защо тяхната криза е като нашето благоденствие?
Ние не просто се разпадаме като народ. И като държава. Ние май вече сме се разпаднали. Ала още не сме го разбрали.