Мавродиева класира България 10-а в Европа
Атлетите ни с първа евротитла в зала от 14 години
/ брой: 43
Радослава Мавродиева нареди България на 10-а позиция в класирането по медали на европейското по лека атлетика в Глазгоу. Сливналийката заслужи титлата в хвърлянето на гюлле, а страната ни раздели тази позиция с Азербайджан, Кипър, Швейцария и Словакия. В подреждането благодарение на Мавродиева страната ни е пред велики сили в спорта, като Германия и Франция, които в Глазгоу останаха без титли. На второ поредно европейско в зала №1 по отличия е Полша с 5 златни и 2 сребърни медала. Втора е Великобритания (4, 6, 2), следвана от Испания (3, 2, 1). Медали в Шотландия заслужиха 26 държави, но в класирането не бяха включени руските лекоатлети, принудени да се състезават пак под неутрален флаг.
31-годишната Мавродиева стигна до златото, след като постигна личен рекорд от 19,12 м в предпоследния си пети опит. Тя изпревари с 1 см световната и двукратна еврошампионка на открито Кристина Шваниц (Гер). Защитаващата титлата си от Бирмингам 2018 Анита Мартон (Унг) допълни почетната стълбичка с 19,00 м. Така българката вече има пълен комплект отличия от европейски на закрито. Тя спечели сребро в Белград 2017, а в Прага 2015 заслужи бронз.
"Този медал е за всички българи, които ме подкрепяха. Беше време да стана първа. В момента не мога да повярвам. Не гледах резултатите. Просто излязох и се състезавах. Беше моето време да спечеля титлата, но се надявах на нея от много години", каза Мавродиева. Последната европейска титла на България в зала е от Мадрид 2005, когато Ивет Лалова триумфира в спринта на 200 м. Мавродиева донесе 28-ми златен медал за родината ни от европейските в зала и 92-ро отличие.
Тя е третата българка с европейска титла в тласкането на гюле в зала. Златен медал за родината ни в тази дисциплина печели Вержиния Веселинова в Рим 1982. Олимпийската шампионка от Монреал 1976 Иванка Христова също стига до златен медал от Мюнхен същата година. Тя има и евробронз от Катовице 1975. Светла Миткова пък е другата българка с европейски отличия в зала на гюле - сребро от Генуа 1992 и бронз от Париж 1994.
"В крайна сметка Радослава се отблагодари на всички, като донесе златен медал в едно невероятно състезание, което бе драматично през цялото време и в което участваха всички водещи състезателки от Европа. Нейното лице обаче излъчваше увереност, защото беше сигурна, че може", обяви председателят на федерацията Добромир Карамаринов.
Близо до медала остана Тихомир Иванов, който се класира 4-ти на висок скок с 222 см. Плевенчанинът обаче се завърна в сектора след като пропусна лятото на 2018 г. заради операция. "Заминах с очакванията за финал, класирах се за него. Малко не ми достигна за медал - това беше ясно. Пак четвърти, но това ме радва, защото съм отново в елита", каза 24-годишният Иванов. В квалификацията той преодоля 226 см, с колкото на финала Константинос Баниотис (Гър) и Андрий Хроценко (Укр) разделиха сребърния медал. Титлата с най-добър резултат за сезона 232 см заслужи Джанмарко Тамбери (Ит).
В дебюта при жените 17-годишната Александра Начева завърши 17-а, предпоследна с 12,98 м в пресявките.
На 3000 м Митко Ценов е 28-и, а Иво Балабанов 32-и от 34 стартирали. В спринта на 60 м Денис Димитров завърши 39-и от 45 атлети.
