Матей Шопкин на 85 години

МАТЕЙ ШОПКИН е роден на 29 септември 1938 г. в с. Долна Липница, Великотърновска област. Завършил е Строителен техникум във Велико Търново и Българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Автор е на повече от 50 книги - поезия, публицистика, стихове за деца. Пише и литературна критика. Превежда от руски език. Носител е на различни национални литературни награди. Негови стихове са превеждани на редица чужди езици. Народен деятел на изкуството и културата, лауреат на Димитровска награда, удостоен с почетното звание "Следовник на народните будители", носител на орден "Кирил и Методий" - първа степен, на "Златен Есенински медал" - Русия, член на творческия клуб "Московский Парнас". Почетен гражданин на Велико Търново, Павликени, Димитровград и Костенец.

От редактора
Скъпи читателю!
Този брой на приложението за литература е посветен на един от най-големите ни съвременни поети - Матей Шопкин, който навършва 85 години.
Приятно четене.


Дар

Аз много истини разлюбих
и много злоби опростих,
но, слава Богу, не загубих
предимствата на моя стих.

Любов. Родина. Дълг. Идея.
И корен. И небесна вис...
Не, аз не пиша, аз живея
върху един огромен лист.

Дори да падам в изнемога,
не мисля за горчива тлен,
защото имам дар от Бога
да бъда млад и вдъхновен!


------------

Зов към Родината

Повикай ме по име... И тогава
от бездните на мойта самота
ще превъзмогна мъка и забрава
и пак ще ме обвихри младостта.

Пред мене ще изгреят коловози,
ще ме подемат ведри ветрове,
ще ме опива пресен дъх на рози
и музика от житни класове.

И аз ще тръгна бодър по земята,
ще скитам по раздоли и гори,
ще сплитам звездни китки в необята
и ще целувам слънчеви зори.

И тук, под свода северен и южен,
по всеки кът на родната земя
ще бъда нужен, да, ще бъда нужен,
защото ще се чувствам у дома.

---------------

Глас

    В памет
    на Ивайло Балабанов

Когато черен вятър ме превива
аз чувам съкровените слова:
"Животът е безкрайна съпротива
и вечният му смисъл е в това".

И в мен възвишен порив се пробужда
да превъзмогвам всички ветрове,
защото хората изпитват нужда
от честни и достойни стихове.

И горд разбивам всякаква верига,
че никой няма над поета власт.
И към самата вечност ме въздига
Ивайло-Балабановият глас...

---------------

Есенна песен

А в тая златолиста есен
да ме обсипят светлини
и на далечен път понесен
у мене песен да звъни.

И аз докрай да осъзнавам,
че има смисъл в моя ден
на Словото да се отдавам
и да оставам вдъхновен.

Да ненавиждам всяка корист,
и всяка подлост и лъжа
и даже в мигове на горест
с любов перото да държа.

И в тая златолиста есен
у мене песен да звъни
и да вървя на път, понесен
към благодатни бъднини.

-------------------

Бранител

Достоен, да, достоен бях
за всеки благороден порив
и нямам пред народа грях,
и зло на никого не сторих.

И в тези трудни времена
под пламъка на трикольора
вървя, изправил рамена,
и вярвам в хубавите хора.

И вярвам в правдата света
и в честните сърца, защото
съм тук - в полето на честта
като бранител на доброто!