Масов гняв, но на улицата

А къде сме ние, ти идва да се запиташ, като виждаш как светът ври и кипи срещу управляващи и политиката им. Близо 300-хилядна демонстрация в Прага предяви ултиматум на премиера милиардер Андрей Бабиш - или да се откаже от холдинга си "Агроферт" до края на годината, или да си подаде оставката като премиер. "Ако премиерът до 31 декември тази година не разреши конфликта си на интереси, готови сме да започнем от януари провеждането на митинги в цялата страна, те ще имат протестен характер, ще бъдат масови и ще разнесат по целия свят информация за положението в републиката", обяви лидерът на общественото движение "Милиони моменти за демокрация" Микулаш Минарж. 

Протестите срещу Бабиш не са от вчера, но за пръв път той е притиснат до стената с ултиматум. Премиерът не е изчистил съмненията за въпросния конфликт и злоупотреба с евросредства, макар чешката Темида да го оневини. Но тя го направи със софистичната логика, че чашата е полупразна, а не полупълна. Освен това, макар Бабиш да твърди, че е скъсал с холдинга, различни организации, сред които "Трансперънси интернешънъл", твърдят, че той е "основателят и 100-процентов краен ползвател на облагите" на два доверителни фонда, на които е прехвърлил холдинга. 

Няма как Бабиш да остане в премиерското кресло, ако не изпълни условието на 300-хилядния митинг. Разгневеното гражданско общество се превръща в институция, способна да вкара властта в правия път, след като другите демократични иначе институции са безсилни.  

Това вече се случва по света. В Чили либералният президент Себастиан Пинера трябваше да подвие опашка пред ожесточените протести заради вдигането на цената на билетите в метрото и тежкото икономическо положение на цели слоеве в обществото. Той дори разкара десните министри, обеща по-социална политика и клекна пред искането на улицата за промяна в конституцията. 

Еквадорците пък се разбунтуваха срещу отмяна на субсидиите за горивата, заради което цените "хвръкнаха" нагоре със 120 на сто. Там ултралибералната политика, налагана от МВФ, също подви опашка и върна субсидиите.

Френските "жълти жилетки" продължават да рефлектират върху политическата сцена, макар президентът Макрон да се прави, че не ги забелязва. Да не говорим за гърците, чиято бунтарска кръв кипва при всяко посегателство върху доходите им.

А къде сме ние? За разлика от чехите, чилийците или французите "кръвта ни кипва" не на улицата, а във фейсбук. А също в кухнята пред жената или на чашка в кръчмата. В най-новата ни демократична история на пръсти се броят случаите на оставки на управляващи след протестна вълна. Как ли тогава ще накараме властта да служи на гражданите? Ето сега "иновацията" да не се заплаща първият ден от болничните драсва клечката на недоволството. Ще излезем ли обаче от фейсбук на улицата, за да вкараме властта в правия път?