Масло в огъня

Таня ГЛУХЧЕВА

Премиерът на Албания Еди Рама си позволи недопустим в дипломацията обиден за България език. Дали сме "хаос", дали сме "позор", така можем да коментираме държавата си само ние. Чужденците, които си позволяват нагло и безпардонно поведение по отношение на нашата страна, вместо приятели у нас, си създават излишно нови врагове. Така че - при цялото ни уважение към Еди Рама и албанския народ, нека всеки да гледа първо собствената си градина, преди да критикува съседите си.
В момент, когато има голям международен натиск върху страната ни да вдигнем ветото срещу Северна Македония, когато за пръв път от години имаме смели политици, защитаващи националния интерес - на сцената се появява лидер от близкото минало, зажаднял за похвала, с бонус - потупване по рамото.
Бившият премиер Бойко Борисов заяви, че подкрепя френското предложение и е съгласен да отпадне ветото (сякаш някой го е питал)... В Брюксел веднага се обнадеждиха и провидяха лъч светлина след неколкомесечните усилия да се постигне напредък по болната за страната ни тема.
И той засия. Усети, че слънцето отново изгря в Банкя и най-вероятно вече се вижда как ръководи държавата. Нищо чудно даже да подготвя речите си, като набляга в тях как от ЕС не спират да го хвалят. Може да припомни и как трима папи са го галили по главата, а заклетите евроатлантици ще му ръкопляскат.
За едната похвала! За нея някои са готови да продадат родната си майка, какво остава за страната си. Как може останалите членове на Съюза успешно да представляват народа си, щом тропнат по масата - да успяват да постигнат исканията си, а България - винаги да се съгласява? Помним преди години Мадам Йес - Меглена Кунева, която така и не се научи да казва "Не!" на Брюксел.
И така ги научихме, че винаги ще се подчиняваме, а те ще се правят, че ни уважават. Докато останалите си "опичат работата" навреме и отстояват националните си интереси. Нашите вдигат белия байрак заради едната похвала пред строя.
Защото не сме били в позиция да отстояваме своето. Така са решили някои. А не искат да признаят, че не ги интересуват проблемите на другите, след като не ги засягат. Нима, ако не виждаха "руска заплаха" за Западните Балкани, щяха толкова да настояват за присъединяването на РСМ и Албания?
В ЕС няма приятели - има само интереси. Добре е нашите политици най-сетне да го проумеят.