Мъртвите души в българското общество

"Мъртви души" на Н.В. Гогол е гениално произведение на руската и световната литература. Да пише поемата-роман Гогол започва през есента на 1835 година. По признание на автора идеята за "Мъртви души", както и за "Ревизор" му е подадена от Пушкин. Белински нарича поемата-роман "...творение дълбоко по мисъл, социално, обществено и историческо". Гогол чете написани страници и световният гений на руската литература Пушкин с мъченически глас произнася: "Боже, колко е тъжна нашата Русия." Изминали са 170 години от написването на великото произведение, но и днес мъртви души има навсякъде по широкия свят. Чичиков е централен образ в поемата-роман и чрез своите виртуални мошеннически операции натрупва богатство. Не са ли съвременни чичиковци: Килърите, Наглите, Лихварите, Дупетата, Ревизорите и много други. А купуването на гласове от политиците за изборите?
Класата на душевладелците, господарите на живи и мъртви души, е основна част на днешна България. Само няколко хиляди сега определят с потресна сила и дълбочина паразитния характер на владелците на крепосните български души. Тези владелци са в основата на съществуващия политически режим, подпомогнати от бюрократичното, стопанско и административно чиновничество. Тава е дълбоко морално разложение. Тези хора са врагове на обществения прогрес, хора без души с характерните си черти: подкупничество, подлизурство, произвол, сребролюбие. Чичиковците понякога падат и пак стават да започнат ново по-ловко мошеничество. Колко е прав Кропотник, казвайки за Чичиков: "Той остава безсмъртен международен тип, ще го срещнете навсякъде, той принадлежи на всички страни... само приема различни форми, съобразено с условията на мястото и времето." Нищожеството на героите в поемата-роман е неотделимо от тяхното уродство. Деградацията, падението на човека в привилегированата българска среда се изразява не само в духовна ограниченост, но и в морално израждане.
Нека си спомним за Манилов, Коробочка, Собакевич, Ноздрев, Плюшкин. В продължение на две години Манилов чете някаква книга и все е на 14 страница. Кой сега в България чете? Много малко са четящите. Коробочка слага своите крепостни между одушевеното и неодушевеното имущество. Така правят и българските забогатели политици и така наречените предприемачи. Над всичко стоят имотите: хотели, плажове, земи, гори, многоквадратни жилища, вили, незаконни предприятия, луксозни молове, супермаркети и т.н. Съществува контраст между Коробочка и Ноздрев. Ноздрев е с буйна смелост, широк размах на натурата, лишен от положителни идеи, цели и вярва на собствените си лъжи. Неговата морална недостатъчност е винаги устойчива. Днес в българския обществен живот има достатъчно много ноздревци. За тях лъжата е станала начин на живот. В България сайт ще следи властта и как изпълнява обещанията си. И какво от това? Обещаното не е като даденото.
Собакевич враждебно се отнася към всеки, който носи култура и просвещение. Той е груб, дебел, непроменящ се душевладелец. Счита просвещението за ненужна и вредна измислица. Обладан е от точно разчетен практицизъм. Хитър и нагъл гешефтар. Решиха, че България няма потребност от наука, че в БАН работят феодални старци, че трябва да се свият бюджетите на университетите и образованието. В дебелото тяло на Собакевич няма душа. "На вас ви са нужни "мъртви души", попитал Собакевич Чичиков и предложил на купеца веднага сделка. Не произвежда ли образованието у нас мъртви души? Отговорът е с понижена трудност.
Пределното отразяване на дребнавия човек с нищожествеността на индивида, както и социалната уродливост е достигнато в образа на Плюшкин и това са характерните черти на стопанина на живота за мужиците. Страшното скъперничеството е създало пропаст между Плюшкин и неговите деца. Много деца на България са в социални домове. Казват, че повече от 2500 деца от 0 до 3 години са изоставени. Трагедия. Достатъчна ли е Българската Коледа и Великолепната шесторка да решат тези проблеми. Естествено не! Защо държавата изоставя своите деца? Отговорът: те си имат майка родина, но си нямат държава и истински родители. Селяните за Плюшкин са тунеядци и лентяи, мошеници и крадци. Нима не разсъждават така днес излюпените отново български чорбаджии. Разбира се, не ходят скъсано облечени. Напротив, с маркови костюми, но душевно по характер са плюшкиновци. Душевладелците са господари на живи и мъртви души в помешчическа и крепосническа Русия. Чичиков иска да купи мъртви души от Манилов, Коробочка, Собакевич, Ноздрев, Плюшкин. И в България е така. Да са помислили за здравеопазването. Просто здравната система е напълно разпаднала се. Тя не съществува. Сега живеем в съсловно-йерархическо общество, в които човекът няма никакви ценности. Отнето му е най-важното - здравето. И това го направиха враговете на обществения прогрес. Негодуваме срещу Плюшкин, отвращаваме се от Собакевич, с ирония се отнасяме към Манилов, Ноздрев, Коробочка, които заедно с Чичиков са излезли от страницата на поемата-роман и са заживели самостоен живот, превърнали са се в нарицателни типове. Такива български образи в последните 20 години разрушиха и здравеопазването. Днес лечебните заведения и лекарите се определят като търговци. Там, където здравето е обикновена бакалска стока, то престава да съществува. Има случаи, в които по документи хора са били в болници по няколко пъти, без да знаят. Оперирани са и научават диагнозите си при разпитите в полицията. Не са ли това мъртви души? Ограничен е достъпът до медицинска помощ, особено в отдалечените планински и погранични райони. Няма контакт с най-близко пребиваващ лекар и аптека. Разкриха се много болници за активно лечение и се очаква тази година да приключи с около 2 милиона хоспитализирани или почни всеки четвърти българин е приеман в болница. За какво - е друг въпрос. Няма болници за долекуване и продължително лечение. Тъжен факт. Без такива болници не може да има съвременна здравна система. Повече от половината болници са завели съдебни дела срещу касата. Предоставените 65 милиона са само половината от парите за дълговете на болниците. Кризата ли е виновна? БЛС уведомява прокуратурата, че са изчезнали 319 милиона лева от НЗОК. Казват, че парите са от фискалния резерв. Дали е вярно?  Кой да ти каже? В България заделяха 4,3 процента от БВП за здравеопазване. Според експерти за 2011 година е 3,7 процента, и то при нисък БВП за българската държава. Въвеждат се делигираните бюджети за болниците. Защо ли не върнат бюджетното финансиране? Но трябва да се закрият НЗОК и районните каси и доста медицински чиновници ще останат безработни.
Специализацията на лекарите е дело на самите лекари. Велик лозунг, а няма специалисти. Например потребни са около 1700 анестезиолози, за да действат болниците за активно лечение. Сега са само 700. Скоро няма да има кардиолози, неврохирурзи, офталмолози, ендокринолози, алерголози, нефролози и много други. Така го искат професорите и доцентите от университетите. Иначе те ще си ходят. Няма да има кого да обучават. Тъжна родна българска картина. Нужни са мъртви души за лекари поне на списък. Ще ги доставим  от чужбина. Е, няма да са от страни членки на ЕС. Всеки ден един лекар тръгва на гурбет в Европата и забравя да се върне. И трябва ли, след като в България получава заплата по- ниска от тази на един сервитьор. Необходима е реформа в системата за специализация. Между впрочем няма система. Заговори се за доплащане в болниците. Кой? Обявените за мъртви души пациенти. Няма да стане или, ако се въведе, просто ще виси в българското въздушно пространство и корупцията ще стане двойна. Частните здравни фондове държат едва 2 процента от вноските. Невъжможно е да покрият доплащането.
Внушавайки отвращение към света на мъртвите души на помешчическо-крепосническа  Русия, поемата-роман буди гореща любов към родината, прославена от Гогол в гордия и величествен образ на неудържимо летящата напред птица - тройка. "Русио, накъде ти летиш... лети покрай нея всичко по земята и, загледана накриво, се отдръпват и дават път другите народи и държави".
Великите поети и писатели на майка Русия: Пушкин, Лермонтов, Гогол, Толстой, Тургенев, Достоевски, Чехов виждат своята родина като свободна и прекрасна страна. Не могат да се четат спокойно техните литературни шедьоври.
Всяко общество има своите недъзи, но душевните недостатъци приличат на телесните  рани: колкото и старателно да ги лекуваш, белезите остават завинаги.