Маршът на позора

"Ако вас ви устройва, че те се маскират като борци за независимост, то според мен вие не разбирате същината на въпроса. Истината е в това, че на тези хора им се е наложило да вземат тежко решение. На ако вие вече сте избрали неправилната страна, ако сте подкрепили режим, който е убил десетки милиони души, то тогава не си мислете, че сте герои..."

Ефраим Зурофф, директор на ерусалимското бюро на Центъра "Симон Визентал", за марша на латвийските легионери от СС в Рига

Индулгенцията

Тазгодишният скандал около честването на латвийските ветерани от СС, което се отбелязва с "марш на легионерите" в Рига на 16 март, започна по-рано. В края на февруари президентът на Латвия Андрис Берзинш заяви в телевизонно предаване, че жителите на прибалтийската република "трябва да преклонят глава пред легионерите от "Вафен-СС", защото "да ги смятат за престъпници е извън рамките на здравия разум". Берзинш имаше предвид останалите около 500 живи участници от 15-та и 19-та СС дивизии, сформирани през 1943-1944 г. в Латвия, по решение на немското командване Руското министерство на външните работи реагира незабавно и определи изявленията на Берзинш като "недопустими и аморални" и като опит за "исторически реванш".
В тълкуванието на Берзинш латвийците от СС не заслужавали осъждане, защото: са жертвали живота си за бъдещето на Латвия, били са принудително мобилизирани от германците и (колко интересно) през 1950 г. Съединените щати признали, че латвийските дивизии от СС не са извършвали военни престъпления. "Нещо повече - продължава аргументацията си Берзинш - по-късно те бяха реабилитирани от Съветския съюз".
Противопоставянето на прибалтийските републики, в т. ч. и на Латвия, на Съветския съюз, а впоследствие и на съвременна Русия, има дълга, и както винаги става в такива случаи, противоречива история. Националното самоопределяне обаче винаги понася удари и страда, когато историческите факти се подменят с фалшификати, полуистини и недомлъвки и най-вече когато се прави опит то да се гради на базата на противопоставянето и отрицанието. В случая с изявлението на Берзинш има няколко такива момента.
Да вземем твърдението му, че латвийците от СС са жертвали живота си за бъдещето на Латвия. В най-добрия случай можем да го приемем за високопарно патриотично изказване. Работата е там, че всяка една държава, партия, организация или група хора, които през 1944 г. са били решили да застанат на страната на фашистка Германия, са били обречени на политическо или истинско самоубийство. Изходът на войната е бил ясен за всеки здрав разум и само истински убеден нацист доброволно би постъпил във формираните от негерманци части на СС. Към този момент от войната е било напълно очевидно, че Латвия няма никакво друго бъдеще освен в състава на СССР. Естествено е, когато част от обществото не приема това бъдеще, да окаже съпротива, но тук идва едно обстоятелство, което разпердушинва претенциите за патриотизъм. На 28 март 1943 г. при постъпването в частите на СС латвийците полагат в Рига клетва, в която има следните редове: "В името на Бога тържествено обещавам, че в борбата срещу болшевиките безгранично ще бъда верен на главнокомандващия на въоръжените сили на Германия Адоф Хитлер, и за това свое обещание аз като храбър войн съм готов да отдам живота си".
Всичко е точно и ясно. Няма никаква Латвия, никаква независимост, нищо такова. Има клетва за вярност пред един людоед, в чието име декларираш, че ще умреш, докато се бориш с носителите на ненавистната нему идеология. Това е всичко. Интерпретациите в случая са безсмислени.
Случаят с признанието на САЩ, че латвийските дивизии от СС не са извършвали военни престъпления, е по-особен и по-скоро влиза в графата полуистини. Първо, САЩ и други страни не признават де юре през 1940 г. присъединяването на Литва, Латвия и Естония към СССР и това важи през целия следвоенен период в отношенията им със СССР. Де факто обаче Вашингтон по време на Ялтенската и Потсдамската конференция признава целостта на границите на СССР към 22 юни 1941 г., т.е. към момента, когато трите републики са вече в състава му. Подобна двойнствена политика е удобна за САЩ, защото им гарантира верността на режимите в прибалтийските държави, а в същото време не нанася съществена вреда на отношенията им с Русия. Второ, не бива да се забравя, че заявлението на САЩ от 1950 г. е напълно в духа на студената война, когато всяко едно обстоятелство, което е можел да нанесе вреда на реномето на СССР, е било използвано. И трето, трябва да се помни, че същите тези САЩ са подписали обвинителното заключение на Нюрнбергския международен военен трибунал в частта му за престъпните организации на Третия райх, което заключение гласи: "Дивизиите от войските на СС са отговорни за множество убийства и зверства на окупираните територии". Следователно този текст от един от най-важните за устройството на следвоенна Европа документи се отнася и за латвийските СС дивизии. Обратното твърдение не просто е осъдително от морална гледна точка. То е и противоправно, и много опасно, защото поставя под съмнение един от фундаментите, върху които днес се гради мирът на европейския континент.
Последното твърдение на латвийския президент Берзинш, с което той дава индулгенция на фашистките съюзници - че те били реабилитирани в СССР, си е направо чиста лъжа. Истината е, че през 1955 г. Върховният съвет на СССР издава указ, с който амнистира онези съветски граждани, които по време на войната са сътрудничили с окупаторите, но не са били замесени в тежки престъпления. В това число попадат и голямата част от служилите в дивизиите на СС. Не става дума за никаква реабилитация. В случая има решение да бъде простено на виновните, а не, както казва Берзинш, невинните да бъдат оправдани.

Зимните "вълшебници" от СС

Съвременните латвийски историци като професор Инесис Фелдманис се опитват да реабилитират латвийците от дивизиите "Вафен СС", като твърдят, че те не са замесени във военни престъпления и нямат пряка връзка с други военизирани части, формирани от латвийци, които са извършвали кървави наказателни операции на окупираните от германците съветски територии. Тук обаче има притворство, което цели, като се постигне "историческата истина" за дейността на конкретна военна част, да се "избели" паметта за действията на всички латвийски колаборационисти по време на войната. Фактите сочат, че това е именно така. Например 19-та латвийска СС дивизия е формирана през 1944 г. на базата на Латвийската доброволческа бригада от СС. Тя пък е създадена през май 1943 г. на базата на шест латвийски полицейски батальона (6, 18, 19, 21, 24 и 26-и). За два от тези батальона (18-и и 21-и) е доказано, че преди това се занимават с наказателни операции срещу партизани. В частност през 1941 г. войниците от 21-ви батальон участват в разстрела на евреите от град Лиепая, а 18-и батальон извършва масови убийства в град Слоним, Белорусия. Има исторически сведения и за други военни престъпления, извършени именно от военнослужещи от двете латвийски СС дивизии. Сред тях са убийства на евреи в рижското гето, убийства на военнопленици от 1-ва полска армия през 1944 г., масови убийства на цивилни в хода на антипартизански операции в Псковска област.
Латвийците действително формират множество батальони (над 40), които изпълняват полицейски функции. Те активно участват в изтребването на мирно население в Белорусия и Русия. Най-известната операция на тези батальони е "Зимно вълшебство", проведена от февруари до април 1943 г. Задачата е била да се лишат партизаните в няколко района на Белорусия и руската Псковска област от помощта на местното население. Задачата се изпълнява от осем латвийски батальона, един литовски и един украински. Резултатите са - над 11 000 души разстреляни, удавени и изгорени живи (от тях над 2000 деца на възраст до 12 г.), над 14 000 изпратени насилствено на работа в Германия, а множество деца откарани в "лагера на смъртта" в Саласпилс, Латвия. Много от тези деца впоследствие умират, като кръвта им е източвана, за да бъде преливана на ранени германци.
Един от ръководителите на тази операция е Вейс Волдемарс. По-късно той командва 42-ри полк от 19 латвийска СС дивизия. Неговите останки сега са положени в Пантеона на героите в Братското гробище в Рига. Всъщност това е механизмът за оправдаване и премълчаване на престъпленията им. Казваме, че една военна част е невинна, следователно всички в нея са невинни, след което почитаме натурален престъпник, служил в нея. Оттук нататък се открива пътят за мълчаливата и не само реабилитация на всички нацистки помагачи и за пренаписването на историята.

(Не)удобното мълчание

Над 140 000 латвийци воюват на страната на нацистка Германия. Други 130 000 воюват срещу фашистите в редовете на Червената армия. В Латвия през войната има множество колаборационисти, извършили ужасяващи престъпления, но има и партизани, които се борят срещу окупаторите и помагачите им. Това разделение се пренася и в наши дни. По данни на компанията "ТНС Латвия" и телевизия ЛНТ 49% от латвийците не подкрепят марша на легионерите на 16 март т.г. Отбелязва се, че това е с 5% повече от миналата година. Все пак не бива да се забравя, че значителна част от населението на републиката са рускоезични граждани (27,3%), които в мнозинството си категорично отхвърлят прославянето на легионерите от СС. В страната има редица организации, наричащи се антифашистки, които организират протести срещу проявите, прославящи нацизма. Когато обаче човек чете фамилиите на техните активисти, се вижда, че в голямата си част това са рускоезични латвийци. Ясно се очертава противопоставяне между отделни части от латвийското общество, което допълнително се подклажда от дискриминацията на руския език в републиката.
Тъй като в страната, подобно на другите прибалтийски републики и държавите от Източна Европа, се насажда тезата за "руската заплаха", логично е да се предположи, че чрез разрешаването и поощряването на подобни акции властите се опитват да сплотят "истинските латвийци" срещу "окупаторите", както често наричат рускоезичните жители на републиката и историческата им родина. Очевидно е, че това няма да доведе до нищо добро.
Любопитно е, че останалите държави от Европейския съюз и органите на ЕС в Брюксел и Страсбург упорито се правят, че не забелязват какво се случва в Латвия, а и в Естония, където също има подобни прояви. Наскоро се разигра съвършено безумен случай, по който ЕС предпочете да не взема становище. На 2 март латвийската държава забрани на двама историци от Русия от фонда "Историческа памет" Александър Дюков и Владимир Симиндей да посещават страната, а също така ги вкара в списъка на лицата, нежелани в Шенгенската зона, като така им затвори пътя за голяма част от европейските държави. Мотивировката на латвийското външно министерство бе мотивирана така: "На основание на заключение на компетентните органи за съзнателна нежелателна дейност на тези две лица, която вреди на латвийската държава и нейните граждани". "Престъплението" на двамата историци било, че искали да организират в Латвия фотоизложба под наслов "Откраднато детство", посветена на децата от лагера в Саласпилс, за който вече стана дума. Пред агенция "Интерфакс" от латвийското МВнР заявили, че въприемат намерението да се проведе тази изложба като "злонамерена фалшификация на историята". Кое точно е фалшификация в случая не става ясно. Това, че е имало детски "лагер на смъртта", това, че в него са погубени хиляди деца, или това, че голяма част от персонала на лагера са били латвийци. Та за всичко това има богата документална база и все още живи свидетели. Имената на палачите са известни. Има съставен Акт за изтребване на децата в саласпилския концлагер, в който са описани ужасните находки на комисията, изследвала лагера и неговите околности. При разкопки само на един участък от общата площ от 2500 кв. м са открити останките на 632 деца на възраст от 5 до 9 години. Описание на лагера в Саласпилс е включено в латвийско учебно пособие от 2005 г.
И двамата историци са наказани със забрана да посещават европейските държави, защото разказват за това. А европейските държави не реагират. Следователно те одобряват полтиката на изопачаване на историческите факти. Омерзително.
Нещо повече, държави от ЕС проявяват подобна мълчалива "солидарност" с Латвия и в ООН. На 23 март руският външен министър Сергей Лавров заяви, че повечето страни от ЕС отказват да приемат ежегодната резолюция на Генералната асамблея на ООН за недопустимостта от героизирането на нацизма и войските "Вафен СС". "Смятам, че това е срамна и позорна позиция на нашите европейски партньори", коментира още господин Лавров. И да искаш, по-точно не можеш да го кажеш.


Контраакция на 16 март, организирана от антифашисти. На снимката Ефраим Зурофф разказва и показва на фотографиите зверствата, извършени от латвийските фашисти и нацистите


Лагерът в Саласпилс, където са убити хиляди деца и възрастни

Архивна снимка, на която участници в латвийските полицейски батальони се снимат със своите жертви по време на операция "Зимно вълшебство" в едно от селата на Витебска област

"Героят" на Латвия Вейс Волдемарс. Палач на белоруския народ, чиято памет се тачи днес
Снимки БГНЕС