Марин Янев: Риболовът е свещенодействие

Марин Янев е роден във Варна на 17 февруари 1943 г. Завършил е ВИТИЗ през 1967 г. Бил е актьор в театрите във Варна, Пловдив и София. Сега играе в Народния театър. Има над 100 роли в театъра и е участвал в 50 филма. Семеен, с две дъщери и внучка. Риболовец по рождение.
Днес риболовът е повече в сънищата, желанията и мечтите ми. Възрастта е причина за отстъплението, да се отдръпна от тази лудост. Отидоха си и мои приятели, като Велко Кънев, с които споделях съкровени неща край водоемите.
Въпреки това риболовната страст е моята патерица в живота, който става по-суров и зъл. Останаха ни душите, но и към тях посягат. Не бива да я изоставям. Очаквам с нетърпение пролетта. Ще отида с кучето при рибите и ще им говоря неща, които не бих споделил с никого.
Риболовът е съчетание от много мотиви. Той е  свещенодействие, което започва от безумната тръпка на подготовката. При мен това е безсънна нощ, в която правя версии къде ще отида, какво ще е времето, каква ще е захранката, откъде ще духа вятърът, какво ще е атмосферното налягане...
Риболовът е мълчалив диалог с рибата, но и докосване до някои природни закони. Любопитството да прозреш, да видиш, ако не си по-хитър, поне да си на нивото на природата, създала уникални неща. Не е важно колко ще хванеш, а колко знаеш за природата. Важно е и общуването с хората, но и тишината, която говори много. Сред природата човек изработва сетива, които иначе няма къде да събуди в себе си. Започваш да чуваш езика на природата.
Без да правя класация, любимите ми места за риболов са: язовир "Ясна поляна", "Пясъчник", "Въча"... Язовир "Сопот" е бил доста благосклонен към мен и заради риболовните страсти си построих там къщичка. Като споменавам любимите си места, аз ги свързвам преди всичко с хората, които съм срещал. Едно място става любимо не заради количеството хваната риба, а от това с кого си се срещал, как си прекарал. Това е безценното.
Ако си сам на риболов и хванеш голяма риба, ще гледат на разказа ти като на локумджийство. Друго е, когато има до тебе някой, пред когото да го направиш. Общо взето, Шекспир е прав, че "целият свят е сцена и всички са актьори". Без публика не става. Затова човек е обществено животно, защото обича изявата. Дълбоко някъде в неговата мотивация е да видят другите колко е по-различен, по-велик.
Цивилизацията ни лиши от истинско общуване, а по време на риболов се появява искреност, откровеност, човек остава гол като създание природно. Могат да се чуят невероятни истории по най-неподозиран повод. Някои са от битов план, други в кръга на фантастиката. Самият ти се отпускаш и започваш да разказваш неща, които никога не би споделил. Приказките около водоемите са много по-интересни, отколкото който и да е литературен разказ.
Без да звучи съкровено и изповедно, досега не съм се възползвал от платен риболов и платена любов. Убеден съм, че сладостта на извоюваното удоволствие е неизмеримо по-голяма от това да получиш нещо на готово. Дори въпросът не е в самата консумация на удоволствието, а пътят до нея. Пътят на подготовката, на тръпката, на мечтата. Спомням си една графика на руски художник - на един връх две млади тела, впити в целувка, и отстрани въпрос: "А сега накъде?"
Хората, които се занимаваме с изкуство, имаме изострена сетивност за всичко, което ни заобикаля. В града, ходейки по тротоарите, няма къде да видиш цвете, да чуеш песента на птичките, а това е част от нашето мирозрение. То става все по-бедно и по-бедно. Умислени в своите проблеми, ние не можем да видим прекрасното около нас, докато на риболов душата ми се разтваря и се зареждам с мъдростта и красотата на природата.