Манията "Бийтълс", или тайната на ливърпулската четворка

Световен ден на "Бийтълс" ("The Beatles") се отбелязва на 16 януари по решение на ЮНЕСКО, взето през 2001 г. С подобна чест до този момент (а и като цяло) не е удостоявана нито една група. На този ден се организират различни прояви, като обикновено това са концерти, на които звучат кавъри на хитовете на култовия британски квартет. А меломаните използват случая отново и отново да пускат плочи и дискове с песни, обичани от представители на всички възрасти по цял свят.

 
Датата 16 януари, разбира се, не е случайна. Именно тогава преди 59 години в Ливърпул е открит клуб "The Cavern", откъдето започват пътя към славата никому неизвестните млади музиканти Джон Ленън, Пол Макартни и Джордж Харисън. По-късно към тях се присъединява Ринго Стар. На 16 януари се случва още едно забележително събитие в историята на възхода на ливърпулската четворка: през 1964 г. сп. "Cashbox" класира песента "I Want To Hold Your Hand" на първо място в американския хит парад, след като сингълът с тираж 1 млн. бройки се изкупува само за 10 дни.
"Yellow Submarine", "Yesterday", "Let It Be" - почти всеки ще разпознае в тези фрази названията на култовите песни на група, която успява завинаги да промени облика на музикалната индустрия и да предопредели нейното развитие. И когато се спомене епидемията от рок музика, засегнала и XXI век, със сигурност се подразбира, че е породена именно от таланта на четирима жители на Ливърпул.
В началото "Бийтълс" подражават на класиците на американския рокендрол (и най-вече на Елвис Пресли). Но постепенно успяват да оформят собствен, абсолютно неповторим и неординерен стил. Създават песни, които се превръщат в истински химн на планетата ни през втората половина на ХХ век и до ден-днешен съдържат непреходни послания и смисъл.
Световно признание групата получава през 1963 г. след излизането на сингъла "Please Please Me". От този момент планетата като че ли е завладяна от вирус, наречен манията "Бийтълс". Много известни музиканти и композитори започват да копират стила на групата - песните им, музиката, стила на обличане... Още повече, че ливърпулците за първи път започват да прилагат иновативни похвати при звукозаписа и заснемането на клипове.
През 60-те и 70-те масовата психоза по британския квартет е толкова голяма и силна, че успява да пробие дори желязната завеса към СССР. Плочи на групата не само тайно се внасят от чужбина, но и нелегално се продават на безбожно високи цени в цялата необятна страна. Така че не всеки съветски меломан може да си позволи да купи албум на "Бийтълс". Основно записите на ливърпулците идват от по-лоялни към капиталистическия Запад страни. Малцина обаче знаят, че песента "Girl" от албума "Rubber Soul" е включена в сборната плоча "Музыкальный калейдоскоп", издадена в СССР през 1967 г., която сега се смята за изключително ценна сред всички почитатели на Ленън и компания.
Знае се, че съветските власти никак не приветстват разпространението на песните на ливърпулците в "страната на победилия социализъм". Но въпреки забраната хитовете на "Бийтълс" завладяват все повече сърца и умове, почитателите се увеличават лавинообразно, нараства и разпространението на записите на групата, които се правят не само на магнетофонни ленти, но и върху рентгенови снимки! Любопитно е също, че в списанието за пионери "Костeр" през 60-те е публикуван превод на текста на "Yellow Submarine" от руския поет Йосиф Бродски.
За единствения албум на групата, официално издаден в СССР, се смята "A Hard Day`s Night", който излиза в чужбина на 10 юли 1964 г. Интересна е и киноверсията на тавата, която разказва за манията "Бийтълс" по света: великолепната четворка, "изиграна" от самите Джон Ленън, Пол Макартни, Джордж Харисън и Ринго Стар, се спасява от преследващите ги почитатели.
Една от главните легенди за ливърпулците разкрива, че те все пак изнасят единствения си таен концерт в Съветския съюз. Твърди се, че музикантите от "Бийтълс" свирят и пеят на московско летище по време на принудително кацане на самолета им в руската столица, докато пътуват за Япония. Други пък са убедени, че само висшето ръководство на КПСС е привилегировано да види и чуе на живо прочутия квартет. Намират се и такива, които мислят, че групата наистина каца в Москва, но няма сценична изява. Всъщност липсва каквото и да било официално потвърждение на тези версии. Но едно от най-големите "доказателства" на привържениците на конспиративните теории, че "Бръмбарите" все пак наистина стъпват на съветска земя, е песента "Back in the USSR". Тази необикновена история с право заема второ място след митовете, че Пол Макартни отдавна е починал, а мястото му е заето от негов двойник.
За 8 години съществуване "Бийтълс" пуска 13 албума, всеки от които се превръща в абсолютен хит по цял свят. Краят на невероятната история на ливърпулската четворка (не)очаквано настъпва на 9 април 1970 г. Именно тогава Макартни публично обявява, че не желае повече да работи с Ленън. Но и доста преди това Пол и Джон се съсредоточават върху собствени проекти. След разпада на групата всеки от музикантите се стреми да изгради самостоятелна кариера. Това продължава до 1980 г., когато близо до дома му е убит Джон Ленън. Борбата с рака губи през 2001 г. Джордж Харисън. Пол Макартни и Ринго Стар продължават и до днес да сe занимават с музика.
Въпреки всичко обаче групата получава звезда в Алеята на славата в Холивуд. А списанието "Rolling Stone" отрежда на "Бийтълс" челно място в списъка на най-великите изпълнители на всички времена.
Тайната на успеха на "Бръмбарите" все още не е разкрита. И надали някой някога ще успее да обясни как и защо великата четворка завладя сърцата на милиони хора и продължава да го прави 35 години след разпада на групата? Дали манията "Бийтълс" е породена само от таланта, чара и умелия мениджмънт на музикантите? Може пък наистина тук да са намесени свръхестественото стечение на обстоятелствата, благоприятната комбинация от звезди, комети и планети на небето или всичко се свежда до вовеки неразгадаема мистерия...