Маневри за ООН в 12 без 5

Дейвид Кларк, сп."New Statesman"*

Надеждите, че ООН би могла да се сдобие със своя първи генерален секретар жена, са на път да бъдат попарени, ако слуховете, които тръгнаха да циркулират из Ню Йорк в края на миналата седмица, имат основание. Опитни в ресора ООН репортери обявиха миналия петък, че Унгария, Латвия и Хърватия, подкрепени от Германия, се готвят да номинират еврокомисарката Кристалина Георгиева и тя ще е изненадващият играч, който ще се включи в последния момент в надпреварата.
На идния ден серия медии в родната на Георгиева България съобщиха, че правителството в София ще подмени до дни досегашния си официален кандидат и ще застане зад номинацията на еврокомисарката. Потвърждение, че опитите за рокада са в ход, дойде ден по-късно (11 септември - бел.ред.), когато руското външно министерство разкри как германският канцлер Ангела Меркел се е опитвала наистина да подсигури подкрепата на Русия за "кандидат от България, различен от официално номинирания" по време на срещата на върха на Г-20 в Китай.
Маневри по лансирането на кандидатурата на Георгиева текат от месеци - писало се е за това и друг път. Но подобен анонс в 12 без 5 е на път да извади от релси кампанията на Ирина Бокова - официалната българска кандидатура и единствената жена на терена, която все още има реални шансове да стане генерален секретар на ООН.
Съветът за сигурност проведе досега 4 предварителни гласувания, при които страните членки можеха да "окуражават" или "обезкуражават" всеки от кандидатите. В две от гласуванията Бокова се класира най-напред от всички жени и беше единствената сред тях, която получи повече гласове "за", отколкото "против" (7, 5 и 3 "без мнение"). Всички останали кандидатки получиха 7 или повече гласа "против". Това на практика прави невъзможно преминаването им през прага, изискващ от бъдещия победител да спечели поддръжката на 9 от 15-те члена на Съвета за сигурност.

Бокова има предимството

да е от Източна Европа - единственият регион на ООН, от който досега не е излъчван генерален секретар. Притежаващата право на вето Русия обаче изисква при избора сега да бъде спазен принципът за регионална ротация и най-високата позиция в йерархията на организацията да иде при източноевропеец. В този контекст ситуацията на досегашния фаворит в гласуванията - бившия португалски премиер Антонио Гутериш - не изглежда добра и той е може би доста по-слаб, отколкото ни се струва. Въпреки че Гутериш получи по-малко гласове "против" от всеки друг участник в надпреварата, смята се, че едно от тези обезкуражавания принадлежи именно на Русия.
Трима мъже от Източна Европа в момента са с повече гласове "за", отколкото Бокова. Един от тях - бившият сръбски външен министър Вук Йеремич - обаче със сигурност ще получи вето от САЩ заради своята позиция срещу независимостта на Косово. Македонецът Сърджан Керим получи 7 гласа "против" (с два неодобрителни гласа повече от Бокова - бел.ред.) и по този начин се оказа много близо до изпадането от "фронтовата линия".
Мирослав Лайчак, настоящ външен министър на Словакия, изглежда в добра позиция, изкачвайки се от 10-о на 2-ро място по време на третото предварително гласуване. Отдават резкия му скок на факта, че правителството на Словакия дни преди това призова ЕС да отмени санкциите си срещу Русия (след визита на словашкия премиер Фицо в Кремъл и среща с Путин - бел.ред.). И това е може би достатъчно основание за вето от страна на САЩ.
При всякакви изчисления Бокова изглежда с най-добри шансове да се изкачи по-нагоре в класацията от мястото си сега - като компромисен избор.
Георгиева, обратно, има много малки шансове за успех. Един от членовете на Съвета за сигурност - Венецуела - дори вече възрази, че е
    
"твърде късно" за спускане с парашут

на нови кандидати в един процес, който е твърде напреднал. Отделно, Георгиева няма необходимата квалификация. Въпреки че е смятана за способен технократ, тя няма сериозен дипломатически опит, за да се сравнява с двата мандата на Бокова като генерален директор на ЮНЕСКО. Но това, което най-много й пречи, е, че я смятат за скъпа до сърцето на Брюксел във времена, когато Русия все още страда от санкциите на ЕС.
Желанието на Москва да извади на светло маневрите в полза на Кристалина Георгиева би трябвало да бъде възприето като ясен сигнал на неодобрение и дори готовност, ако се наложи, на вето срещу нейната кандидатура.
Възниква въпрос обаче защо някой би решил да подмени един "жизнеспособен" кандидат с големи шансове с някой, който още на старта изглежда обречен на провал. Отговорът е, че всички европейски лидери, които маневрират от името на Георгиева, принадлежат към дясната Европейска народна партия (ЕНП) и схващат това като възможност да превземат лидерската позиция в ООН. Европейската политика в обичайния си вид е общо взето консенсусно занятие, което включва широко двупартийно сътрудничество, но този баланс беше нарушен в последните години, тъй като ЕНП се радваше на дълги периоди на доминация в Европейския парламент, в Съвета на министрите и в Европейската комисия.
В резултат на това нарасна апетитът на десните лидери да действат от позиция на силата и да се държат като господари при взаимодействието си с останалите. Лявоцентристките правителства, които излизат на предна линия, са третирани строго, докато за простъпките на техните аналози отдясно очите се затварят масово. Постовете се раздават на базата на партийната лоялност, а не на способностите.

Корупционният ефект

от този манталитет чудесно се илюстрира от факта, че не на кой да е, а на унгарския премиер Виктор Орбан приписват водещите усилия да лансира Георгиева. Орбан е човекът, който изкара годините си в управлението, потъпквайки държавната конституция, задушавайки свободата на медиите и превръщайки мигрантите в изкупителна жертва. Орбан е демагог, ксенофоб и е авторитарен. Всяка уважаваща себе си демократична организация би го изхвърлила като свой член още преди години. Но в доминираната от ЕНП Европа му е позволено да прави каквото си иска и му се отдава голямо значение.
Всичко в момента зависи от българския премиер Бойко Борисов. Кабинетът му бе насрочил спешно заседание, за да вземе решение по казуса. Ще удържи ли Борисов на натиска на приятелите си от ЕНП, съгласявайки се да номинира Георгиева, или ще предпочете националния интерес, запазвайки кандидата с наистина реални шансове да спечели за България международен престиж, ставайки дипломат №1 на света? В нормални времена този въпрос нямаше да има нужда от задаване, но сегашните времена не са нормални.
 

Гласове, заглавието е на редакцията
----
*Дейвид Кларк беше специален съветник на британския външен министър Робин Кук от 1997 до 2001 г. Статията му е публикувана на 11 септември - ден преди Борисов да обяви, че Бокова остава единствен кандидат на България за ООН.