Малка нощна приказка за една уникална идея

Илко Илиев

Случайно попаднах на статията "Колективният Салиери" от Емил Елмазов, поместена във вестник ДУМА още в далечната 1990 г. (24 април, бр.21, стр.4). Впечатлих се от точния поглед на автора и почти идентичните конфликтни ситуации, стоящи пред човек на изкуството тогава и сега. Или как да покажем възможностите си и получим признание 20 години по-късно. В случая става въпрос за една и съща личност - музиканта, композитора, диригента, теоретика Христо Питев, и неговия оригинален музикално-теоретичен труд с практическа насоченост "Композиция със свободни елементи и форма" (КСЕФ). За радост пред читателя е вече книгата му "До Питагор и напред - ново музикално познание. Мотивация, идеи, творчество" (В.Търново, изд. "Фабер", 2010), където можем да прочетем неговата музикална теория и втората му студия, занимаваща се с Геометрията на струната - "Тайника, където се съхраняват Законите на природата на музиката" (Хр. Питев).
Едва ли в статия би могло да се разкаже достатъчно за една нова теория, пък било то и музикална. Затова мисля най-напред да посоча какво не е тя. Например новото музикално познание не отхвърля използваните досега композиционни техники. Намира ги за необходим, но изминал вече етап. Всички музикално-теоретични завоевания през годините са съхранени. Промяна няма. Те са на мястото си и наученото не е забравено. Традиционното нотно писмо е същото. Тогава къде е разликата?
Във формата! Променя се цялостно представата за музикална форма. Тя вече е подчинена на нови правила и структурни принципи. На преден план и от решаващо значение излиза Функционалната връзка - едно съвсем ново понятие в теорията на музиката. Така напълно законно и обосновано се освобождаваме от остарелите схващания и предишни очертания на музикалната композиция. Причината е нов подход при постройката (формообразуването), базиран на основни принципи от най-модерната в математиката философия - теорията на множествата. Музика и математика - не по-лесно, а по-различно! Разкриващо нови хоризонти за експериментиране в музиката! Отърсване от наследената композиционна схоластика, срещу едно естествено идващо на свобода творчество. При това задължително се използват все по-нови и нови комбинации от музикални Елемент-образи (ЕО), при движенията на композицията в система от множества. Изглежда космополитно! И нереално, но вече има изпълнени пред публика неголеми музикални произведения, създадени чрез тази нова теория, наречена от нейния автор Христо Питев КСЕ - Композиция със свободни елементи и форма.
Нека да видим какво казват за това известни наши специалисти:
Ст.н.с. II ст. д-р Ангелина Петрова - рецензент: "...уникален по стойността си документ за българската музикално-теоретична мисъл... сравним с основни теории върху съвременните композиционни направления... Авторът (Христо Питев) е успял не само да открие, проучи и разработи, но и да изведе теоретичното и художествено проучване на наистина необикновено високо равнище, сравнимо с постиженията на аналитичните теории върху авангарда... Необикновена теория, изведена от учен, който докосва и се съизмерва с основни теоретици, създали цялостни тези за анализ и обобщение на радикалните тенденции в Новата музика на ХХ век (език, мисловност, формообразуване)..."
Доц. д-р Мариана Булева - научен редактор на книгата: "Преди всичко искам да подчертая, че това не е абстрактна теория на кабинетен учен. Пътят към КСЕ" (Композиция със свободни елементи и форма) е лично преживян, извървян и изстрадан от Христо Питев. Това е "кристал" на неговите творчески търсения върху нотния лист и на сцената, скрепен от искрен интерес към съвременните научни открития и тенденции... Оттук                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                            и уникалното съчетание на високата теоретична мисъл с фино контрапунктираните (понякога спонтанно) елементи на авторефлексия..."
 Проф. Елисавета Вълчинова-Чендова (сп. "Музикални хоризонти", бр.1, 2011): "...Срещаме се с нова теория за музикалната форма, за формообразуването в условията на нетонална музика (без да се уточнява определен тип музикално мислене или композиционна техника), базирана на математическата теория на множествата... Целта е да се покажат принципите на музикално формообразуване без присъствието на такива фактори като тематизъм, тонален план и тематично развитие... Написана в изолация, следствие от идеологическата, респективно естетическата цензура през 60-те и 70-те години на миналия век, "Композиция със свободни елементи и форма" е уникален документ за приобщеността към идеята на Musica Nova в България (и страните от Източна Европа)."
 Един уникален труд след близо 50 години успява да излезе на бял свят. Въпреки завистта на някои, недоверието, нежеланието да се вникне по-навътре или просто мързелът ни да се мръднем в гьола, в който сами сме се накиснали. Винаги има хора, които с охота слагат прът в колелото. "Синдромът Салиери" ще се окаже май вечен. Или, ако не мога да се наредя "на хляб" като съавтор, ще преча! Ще "натискам" по веригата, когото мога. Ще се опитам да не дам гласност. Ще протакам. Ще се правя на "ни лук ял, ни лук мирисал". И тъй като една теоретична книга "дупка не прави", ще гледам след време всичко да се потули и забрави! И откъде, моля ви се, и как тъй изведнъж хоп - изниква тази теория? Не може така!... Ех, ако можех да си присвоя тази идея, но няма как!
Не е ли чудно, че Българската академия на науките мълчи по въпроса? И преди, и сега! Възнасяне, анатема или каквото и да е там мнение, казано научно и авторитетно, досега по тази тема няма. Което би било нещо най-нормално. Вместо това - изведнъж нежелание да говорят получиха най-големите и запалени поддръжници на опасната книга: рецензентът и научният редактор! Къде го чукаш, къде се пука! Ами в странство няма ли да се преведе книгата? Нали представя пред света българската научна мисъл! Където Шонберг, Булез, Щокхаузен - водачи на Новите идеи в съвременната музика - са вече почти забравени! Нали отдавна не се чувстваме "тъмни балкански субекти"? Е, как да го покажем! Като мълчим ли? Трябва ли да стигаме пак до Бащицата за разрешение, да се повдигне тази внезапно и кой знае от кога паднала мъгла на неразбирането, фалша и лицемерието около една светла музикална мисъл... Ами ако "човекът" стане известен! Ммм...?!
 Наистина е полезно да се прочете статията на г-н Елмазов "Колективният Салиери" и се проследи историята на написването, не признаването и униженията, на които е подложен от висшестоящите един автор, дръзнал да създаде ей тъй, без никой да го е канил, представете си, нова музикална теория! Да се осведоми читателят за "...изкуственото в изкуството" и "Възможно ли е да си талантлив, без да си овластен?"
А Христо Питев може да почака. Признание! За тлъсти банкови сметки и тълпи от натискащи се да целуват маестрото актриси няма да говорим.