Малка настолна библия за любовта
Романьола Мирославова и Евтим Евтимов поднасят на читателя "дует" от страстни емоционални пориви и духовни стремежи
/ брой: 35
Появи се лиричната книга "Младо вино" - любовна лирика, изд. "Персей". Един поетичен диалог, въображаем, но със заразителността на необхватни емоционални пулсации и с покоряваща метафорична концентрация. Гъстото лирическо повествование на авторите - поетите Романьола Мирославова и Евтим Евтимов, поднася на читателя един "дует" от страстни емоционални пориви и духовни стремежи. Дълбоко осмислена е картинната образност на изповедните трепети, завладяват оригиналните лирически решения с опоетизираната си картинност, създаваща многобагрените видения на въображението в един словесен диалог, наситен от емоции, но и надарен с интелектуално излъчване. В своята концентрация чувствените пулсации имат наистина първостепенна значимост, но тотално осмислени са стремежът към сътворяване на нова картинна образност, както и непогрешимите музикални конструкции на лирическите решения, метаморфоризирали поетичните идеи в лирическото повествование, обрамчено от одухотворената природа. Една съвременна легенда за любовта сътворяват в своята изповедност словесните изображения на двамата поети, а съчетанията на думи и понятия изтъкват покоряващата приказност, властваща над всепоглъщащата пресметливост, жестокост и човеконенавистничество. Зад изреченото, с емоционалната заповедност на вдъхновено прозрение, се долавя и премълчаното!... А многоликата красота на природата е не само мълчалив свидетел, а живее!... И в нейната многоизмеримост прозира нравственото съучастие, възславящо в тези поетични изповеди силата на обичта. Несетно потъваме в красноречивата прелест, претворяваща изненадващи богатства от словесно осъществено любовно съучастие. И ето - в двадесет и първия век като че ли дочуваме античния диалог, озвучил с вечност поетичния призив на Алкей към Сафо, долавяме трепета на любовния устрем с цялата му покоряваща мъжественост, нежността в съхраняването на женствената страстност, пронизващи всевластно вековете... И над легендарните пулсации разцъфва отново многоцветието на любовта в картинната си образност и поетична изповедност.
Как завладява мъжественият повик на Евтим Евтимов и женственият отклик на Мирославова, одухотворили в изповедна действеност образния словар на страстта и сътворили вълнуващата съвременна легенда на своята обич! Нека се взрем в редовете: В "Полет на птици" поетесата се понася в утринното небе като "светла мълния", излетяла от ръцете на любимия. Нейната "женска, дяволска магия" покорява и властва над поета. "Дойдох! Изпий ме!" И любовта ще пръсне обръчите на старите окови и "ще запали всичките звезди!" И ако за поетесата "снагата ми е в устрема зелен на любовта, покълнала от зрънцето", за поета любимата е "винопола и винопрестолна". И той откликва: "Колко огън, колко нежен плам/ има в двете й очи небесни!/ Господи, дадеш ли я на мен,/ черква ще ти построя от песни!" А каква е самата любов в поетичната "документация" на тази книга? Тя е "пролет на птици в утринното небе! Светла мълния през нощта!" А гласът на любимия? "Той е сноп от пролетни води, които галят..." и още: "От светлата му радост се роди/ на песента небесното видение!" И докато при мъжествения устрем страстта залива, помита, влачи към ада или извисява до божественост любовното отдаване, в душата на жената се ражда вековечният вик: "Мой принце див! Обичан, чакан до последен ден/ в един живот, за свобода роден!" И още: "Изпръхва радостта ми в поглед тих. В ръцете ми плодът разцъфва - ето! Най-трудното е да посрещнеш стих. Той е дете, проплакало в сърцето!"
И вече сме разколебани в привичната аксиома, че "Най-хубави са тъжните стихове!" Самочувствието на любимата в "Загадка" е доказателство за висотата на словесната красота, породена от увереността на обичаната жена. Ето откъс: "Аз съм радост, дошла непонятно/ от бълбукащи, речни води. И е моя тръстиката златна, позлатена от южни звезди./ Аз съм всичко. И всякоя вена пее в мене живот сътворен. Аз съм твоята вечна вселена, ти си нейното слънце у мен." А в стихотворението-метафора "Накрая на града" поетът със завладяваща внушителност съзижда странна картина: "Накрая на къщите, даже в Безкрая/ накрая на думите и на града,/ аз слязох сред тъмната нощ от трамвая/ и срещнах жена със очи на звезда..."
Поетичните гласове, слели се в многоизмеримите изблици на природата, превръщат тая книга, с нейните всеобхватни поетически изповеди, в малка настолна библия на любовта, събрала в страниците си многоизмеримостта на високопоетична изповедност.
Не за пръв път в литературната ни история се радваме на паметни следи, увековечил духовната връзка между двама поети. Не за пръв път двама талантливи съзидатели на поетичното слово се срещат и докосват в литературните изображения на своята емоционалност. Но за първи път - трябва да се подчертае - поетът и поетесата се появяват приживе, заедно, в една книга, с поетичните си прозрения и вълнуваща изповедност. Великолепна заслуга има за това събитие издателство "Персей" и неговият ръководител - критикът Пламен Тотев. Малко на вид е прекрасно оформеното томче, но голяма е естетическата му значимост за родната литература. Значимост, отразяваща живите пориви на любовта. Вълнуваща! Възславяща! Възвисяваща! И благославяща поетичния дар, увековечаващ най-възвишените пориви на човешката душевност. Днес. И завинаги!