Мълчанието на властта

Комитетът за национална сигурност на Унгария обсъдил положението на унгарското малцинство в Украйна. Участниците в заседанието се съгласили, че е необходимо Будапеща да се погрижи за събратята си от обхванатата от гражданска война съседна страна. Унгарските политици например са обезпокоени, че се призовавали в армията повече от необходимото етнически унгарци.
На пръв поглед това е обикновена новина - чудо голямо - унгарците се загрижили за техните си в Украйна. Действително това е най-нормалното действие, но когато го сравним с абсолютното бездействие от страна на българските власти по темата, унгарците започват да изглеждат като чутовни богатири. Представяте ли си, те искат да спасят от мобилизацията своите кръвни братя. Ужас, как е възможно да не ги е страх от Америка? Иронията настрана, но мълчанието на българското правителство на фона на протестите срещу мобилизацията от страна на бесарабските българи означава само едно - нашите управници се страхуват, че от Вашингтон ще ги упрекнат, че пречат на киевското правителство да убие още повече свои граждани.
В България не просто нямаме твърда позиция като тази в Унгария, ние изобщо нямаме държавна позиция по въпроса с българите в Украйна. Вчера например министър-председателят Бойко Борисов заяви, че конфликтът трябвало да спре, защото вече "това на нищо не прилича". Много мъдро. Но този проблем има и друга страна - събитията в Украйна показаха, че в България има немалко хора, които съвършено безкритично вземат страната на киевските власти. Бившият председател на парламента Александър Йорданов написа следното нещо на стената си във фейсбук: "Хленченето на бесарабските българи е част от руския сценарий за дестабилизиране на Украйна..."
Единственото, което може да посъветваме този наш фейсбук-херой, е да вдигне морно тяло и да отиде да воюва в Донбас, щом толкова иска война. Ако не сте готов сам да умрете за една кауза, защо карате другите да го правят и с каква съвест подтиквате хората да се убиват едни други, г-н Йорданов?