Мълчанието е нашият дълг към миналото

"И губят се под тежестта на живота светли дати и светли имена. И почти всички оставаме обрулени листа от дънера на миналото - самотни в настоящето и гузни в бъдещето..." Този текст отпреди почти век сякаш е писан за днешния ден, за обществото ни, за загубения спомен, за нашата гузност и дълг към миналото, към личности и за една важна част от историята ни, която се стараят да изтрият и заличат от паметта на българина. Мълчанието днес е на границата с престъплението. А лъжите и полуистините, налагани тридесет години у нас, започнаха да отричат самите себе си!

Преди дни се навършиха 110 години от рождението на Пеко Таков - 

един от героите на онова време

което днес е забранено: на историческите битки против капитала и фашизма, в името на социалните идеи на епохата след Първата световна война, станали смисъл и същност на живота на поколението на нашите бащи; един от изтъкнатите строители на социалистическа Народна република България. Само две-три десетилетия след Освобождението се ражда плеяда от личности, които пренасят възрожденския, българския плам за свобода, саможертва, достойнство, допълнени със социалните идеи на новото време - за социална справедливост, защита на трудовите хора, за ново общество без капитализъм и експлоатация, за свободния дух на човека - образован и духовно извисен, отдаден на труд, съзидание, за социализъм. Епохите сякаш се преливат, когато тези вдъхновени младежи се превръщат и в борци против фашизма и обезчовечаването. Тази връзка на Възраждането с новото време е описана от Иван Хаджийски - приятел, съмишленик и другар на Пеко Таков от митингите, събранията, социалните битки и нощните преходи от Балкана до Дунава, от Тетевен до Оряхово - партийния окръг с център Червен бряг през 30-те и 40-те години на XX век.

Пеко Таков бе легенда и герой. Днес неговият скромен, но изящно и талантливо изработен паметник в Червен бряг от Георги Чапкънов самотно стои на фона на огромната разруха, обезлюдяване, отчаяние и забвение. На 15 август цветя поднесоха потомците му и група общественици (Сдружение БАС за странни идеи и дейност, разбира се, задължително отсъства). Толкоз, по Вапцаровски - "какво тук значи някаква си личност"! А това е градът, който в годините на социализма израсна като важен, модерен промишлен, транспортен, търговски, образователен, процъфтяващ център точно благодарение на усилията, волята и обичта на Пеко Таков и неговите близки другари към родния край, към съгражданите, към хората.

В началото на ХХ век Червен бряг е сред малкото български градове така силно социално поляризиран. Тук се заселват или търговци и индустриалци - хора със спекулативен дух, с голяма амбиция и страст към бърза печалба, или наемни работници в търсене на хляб и препитание. Тук, в годините след войните, се заселва  

железничарското семейство на Петър Таков

със своите четири момчета и едно момиче, всички по-късно посветени и отдадени на идеите на епохата и борбата за справедливост и социализъм, верни на заветите и примера на своя вуйчо Найден Киров - изтъкнат деец и кмет на Русенската комуна. Пеко Таков избира своя житейски и революционен път, своите нравствени критерии, поведение и вдъхновение от хора, които чувства близки по идеи и дух, а и сам открива - комунистическите дейци Марко Ненков и Лазар Станев. Това започва с образованието му - учи в търговските гимназии в Червен бряг и Свищов, където идеите и атмосферата му влияят. А сетне работи в транспортна кантора в Червен бряг - и става "счетоводител като Марко Ненков", а по това време е и студент в Свободния университет в София. Едва 19-годишен е член на комунистическата партия, скоро след това е избран за секретар на районния комитет, а през юни 1932 г. на учредителната окръжна конференция на новосъздадения партиен окръг и окръжен секретар - едва двадесет и две годишен! И Червен бряг, без да е бил дотогава дори околийски център, партийната организация, която Пеко Таков ръководи, естествено, успява да се наложи и да получи статут на партиен окръг. В годините на криза Пеко Таков разгръща и проявява организационния си талант, идейната убеденост и последователност, умението да работи, привлича и обединява хората с идейната си яснота, с добродетелите си, обаянието и качествата на пламенен 

трибун от традицията на Георги Кирков

Архивите и спомените му в книгата "Поклон" (1987 г.) разкриват цялото богатство от средства и методи на работа с хората, за да се отстояват социалните идеи и високите цели на своята партия, насочени към защитата и бъдещето на трудовия човек и на България. В онези бурни години на класова и идейна борба, когато въпросът за властта все още е нещо далечно, Пеко Таков и неговите другари са пример как се работи с хората, как се организират стачки, избори, как се действа в масовите организации - читалища, синдикати, кооперации, младежки и женски организации, как се работи с интелигенцията, с идейно близките партии; как апостолски се броди пешком в нощите от селище на селище (общо 110) в партийния окръг, от събрание на събрание, на срещи и конференции... Във всичко това няма корист и интереси! Резултатите са видими, дори само в успехите на местните избори, в които през 1932 г. комунистите печелят и се създават комуните в Гложене, Угърчин, Червен бряг и Торос. За тези години той по-късно се връща и си спомня: "Това, че ние най-добре танцувахме, че умеехме добре да говорим, да се шегуваме и буйно да се веселим, да бъдем душата на тези вечери, също имаше определен политически смисъл. Нашето поведение неусетно привличаше привърженици и последователи от интелигентските младежки среди, които често бяха от по-заможни семейства." А към това се добавят и преследванията, трите ареста от полицията, присъдата по ЗЗД и годините, прекарани в Плевенския, Шуменския и Сливенския затвор. На 19 април 1941 г. Пеко Таков е освободен от затвора, връща се в родния край и само след два месеца, когато започва германо-съветската война, пръв се включва и застава начело на антифашистката съпротива в Червенобрежкия район.

Авторитетът, влиянието, обичта към хората и умението да прониква в техните сърца, естествено, го превръщат в 

един от символите на партизанското движение 

и антифашистката съпротива в България. Той е вдъхновителят, обединителният център и ръководителят (на Червенобрежкия партиен окръг и политкомисар на 11 въстаническа оперативна зона) на разрастващото се партизанско движение в този труден и обширен район, който обхваща значителна част от Северна България. В кратки срокове първите бойни групи прерастват в партизански чети, а те - в двата партизански отряда, "Георги Бенковски" и полския отряд "Дядо Вълко", които остават паметни със своите партизански акции и влияние сред хората. Епични са страниците и подвизите на партизанските отряди, на героите и жертвите, на светлите имена, на саможертвата и въздействието върху населението, което все по-категорично саботира правителствените стопански мерки. 11 ВОЗ заема стратегическо положение на територията на България. По това време там се намират важни военни обекти и неслучайно през 1943-1944 г. той се превръща в съсредоточие на антифашисти и партизани с биографии, авторитет и образование на национално ниво. Политическият и революционен опит на ръководството, а и победоносният ход на Червената армия, обречеността на политическия режим предопределят и сравнително мирното завземане на властта в Червен бряг и района. В историята е останала онази забележителна снимка, на която тридесет и пет годишният вдъхновен трибун Пеко Таков на 9 септември 1944 г. произнася огненото си слово сред огромното развълнувано множество на червенобрежката гара.

В годините на социализма

като държавник, политик и общественик, министър, заместник-председател на Държавния съвет, член на Политбюро Пеко Таков запазва идеите, на които посвещава младежките си години и живота си на крачка от смъртта, запазва връзката си с хората и грижата за тях, за осъществяване на мечтите за процъфтяваща България и за родния край. Неведнъж от трибуната на Народното събрание и в политическите си речи той говори и напомня за дълга и служенето в името на народа. Това, което днес е забравено, обругано и отречено, но временно, убедена съм... Защото в съвременния турбулентен и променящ се свят социализмът като обществен строй става все по-актуален и неизбежен. А социалната идея и социализмът са в генетичния код и мисленето на българина. Неоспорима е заслугата на Пеко Таков, другарите и съратниците му за това.