МЪКИ, МЪКИ ПРАЗНИЧНИ…

Димитър БЕЖАНСКИ

Тази случка ми се случи след Нова година, но съм я запомнил сякаш вчера е било. Прибирах се тогава към къщи и гледам -  на тротоара седи, ама направо върху снега, моят съсед и приятел отец Спиридон.

- О-о-о! - викам. - Отче Спиридоне! Честита Коледа! Честита Нова година!

Той вдигна глава, обаче дума не продума. Само с мъка си облиза устните.

- Малееей! - рекох и го задърпах да се изправи. - Къде се наряза така, отче Спиридоне?

- Не съм аз отче Спиридоне! - проговори най-после той. - Ти си отче Спиридоне! Аз не съм отче Спиридоне!

- Как да не си?! - прекъснах го. - Да не се познаваме от вчера!

- Не съм! - заинати се още повече отецът. - Вчера, на първи, бях Свети Василий! А днеска, на втори, съм Свети Силвестър - папа Римски! Знаеш ли ти кой е Свети Силвестър -  папа Римски? Ей това съм аз! А утре кво сме?

- Утре сме трети!

- Такааа! Трети! Първи, втори, трети… - започна да брои на пръсти той. - На трети ще съм Свети пророк Малахия и мъченик Гордий! Ей това ще съм утре!

- Утре може и да си гордий, ами днеска си кьор-кютук пияний, отче Спиридоне! - пак го прекъснах. - Ела, ела да си те водя вкъщи!

- А на шести ще бъда Йордан! - продължи той. - Знаеш ли ти кой е Йордан? Йордан е река! Река е Йордан! Значи и аз съм река! И ей сега, ако искам, ще те залея! Ама целия!

И взе да хълца - като нищо ще ме залее!

- Сакън! - ревнах. - Не ме заливай! Не ме заливай, отче Спиридоне, че главата ти скъсвам!

- Добре, де! - съгласи се той. - Обаче разрешаваш ли на Ивановден да съм Иван? Ама цяааал ден да съм Иван? Ей това искам от тебе! Друго не искам!

- Ми разрешавам, бе! Как да не разрешавам! - миролюбиво отвърнах и леко-леко го поведох към къщи.

- Най ми е трудно на девети! - с въздишка сподели отчето. - Понеже тогава съм мъченик Поли… Поли… Полиевкт! Много мъчно име! И Полиевкт мъченик, и името му мъчно! Виждаш ли кво нещо?!

Така - от дума на дума, от мъченик на мъченик замъкнах отец Спиридон до тях. По пътя той поизтрезня, а аз поизмръзнах и някак много естествено се съгласих да вляза у тях - да пием по едно вино за слава на Свети Григорий Нисийски и преподобните Дометиан и Маркиан, понеже на десети, когато е денят им, може и да не се видим.

Пихме по едно, по две, по… Не знам по колко пихме, но на другата сутрин се чувствах така, сякаш съм пил не с отец Спиридон, а с преподобния Ксенофонт и дружината му, чийто празник е чак на двайсет и шести януари! 

А като си помисля още що светии са се наредили до края на януари, че и през февруари!…  Свети Сава Сръбски да ни е на помощ!