Магьосници от улицата

Знаете ли, че между тениската с щампа от любим комикс, логото на мобилен оператор, опаковката на шоколадова вафла и шарените кецове на съседското дете има нещо общо? Свързва ги изкуството на улицата. Художниците на графити, които едновременно са и компютърни дизайнери. Повечето хора в България не знаят, че огромна част от телевизионните реклами също са дело на тези хора. Свикнали са да слагат под общ знаменател младежите бунтари, които драскат със спрей по стените имена на футболни отбори и метъл банди, заедно с истинските художници, които творят  чудеса, въоръжени само с флакон боя. Всъщност магьосниците на уличния пейзаж са учили точно за това. Повечето са завършили художествена академия или графичен дизайн.

Снимка БГНЕС

Графитърите рисуват не само за удоволствие. Те си изкарват прехраната с улично изкуство. В България все още професионалните художници на графити се броят на пръстите на двете ни ръце. Именно защото са малко и защото често им се налага сами да си помагат, всички момчета и момичета от бранша се познават. По-често се знаят не по име, а по псевдонима, с който задължително се подписват под рисунките си. Най-печените познават конкуренцията още щом зърнат извивките на фигурите и специфичния ъгъл на изображенията.
Казват, че по-често рисуват и се подписват, за да бъдат разпознати от себеподобните. Знаят, че огромна част от минувачите дори не забелязват творенията им. Или ги възприемат не като изкуство, а като хулиганска проява. Помежду си обаче

се ценят като истински творци

Имат си идоли и един-друг се амбицират да стават все по-добри и по-добри. Графитите са езикът, по който уличните художници комуникират.
Избират местата си за "драскане" по странен на пръв поглед критерии. Освен че е най-добре стената да е гладка и мазилката да е запазена, хубаво е сградата да не е на открито и да не е осветена нощем. Защо? Защото именно шапката на нощта им позволява да творят необезпокоявани. "Акциите" им винаги са планирани предварително, уговорят мястото и часа на срещата, купуват флаконите със спрей и чакат луната да изгрее. Нерядко им се налага да си плюят на петите по средата на рисуването, ако патрулка ги спипа или пък някой "бдителен" гражданин се развика. В никакъв случай обаче не се чувстват престъпници или хулигани. Просто все още държавата не им осигурява законни места за изкуство. Дори когато се събират на фестивали и състезания, всичко е въпрос на самоорганизация. Сами купуват боите, сами популяризират кампанията... Най-трудна е битката с институциите, от които зависи разрешението да рисуват върху сгради или стени.
Вярно, днес вече им много по-лесно, отколкото в началото преди около 11-12 години. Тогава са още по-малки и още по-малко на брой. В момента в София

има около двайсетина души

които могат да нарекат себе си професионалисти. Възрастта им е между 25 и 31 години. Повечето имат собствен бизнес, свързан с дизайна или с рекламата, а уличните графити са повече емоция, потребност, бунт или просто връзката им с останалия свят.
Графитите са неизменна част от уличната култура, те са част от многоликата физиономия на съвременния град. Раждат се като вид протест на младежите от предградията, които са сиви, бетонни, задушаващи и грозни. Бунтът на графитърите е и срещу боклуците, неоновите реклами, изоставените сгради, колоните от автомобили и жилищните сгради, които сякаш задушават малките зелени оазиси като паркове и градинки.
  Уличните художници могат да рисуват почти навсякъде. Еднакво примамливи са фасадите на изоставените сгради и стените на подлези и мостове. С годините все по-често се обръщат към тях с молба

да освежат изгледа към някоя самотна сграда

или пък да украсят стена към детска площадка и фасада на училище. Идеите за сюжети или надписи предварително се одобряват от "поръчителя". Уникалността в тези рисунки е нетрайността им. Една кофа боя може да прекрати живота им за секунди. В същото време на мястото на старата картина може да се роди нова, в крак с времето, с настроението или с подновилия се околен пейзаж. Графитърите не тъгуват за погубените си творби. Винаги когато рисуват със спрея, са наясно, че изкуството им е мимолетно. Разказват обаче, че уважението на труда на другия е сред основните им неписани закони. Никой художник не би рисувал върху творбата на друг. Щом е завършена и щом е подписана. Ако провокацията е достатъчно добра, то ще има "отговор", но на друга стена...

 

От стената на районното до рекламата в САЩ

Четири млади момчета от България само за няколко години извървяха пътя от рисуването по стени за удоволствие до професионалната работа на графични дизайнери с поръчки от цял свят. Наричат себе си Four Plus (Четири плюс). Така ги познават и бандите графитъри, и рекламодателите с мащабни поръчки за дизайн, клипове и анимация. Преди по-малко от четири години Жельо, Георги, Павел и Ивайло създават фирма, чрез която не само се забавляват, но и си изкарват прехраната. Днес те са част от рекламите на световни марки за спортни стоки, мобилни оператори, екологични фондации...Рисунките им кръстосват цял свят - от Европа, през Америка и Азия.
Хващат флаконите със спрея преди около 11 години. Тогава са все още тийнейджъри, които обичат еднакво скейтборда и шарените стени. През 2004 г. получават разрешение от директора на Техникума по електротехника в Стара Загора да изрисуват една стена. Запретват ръкави и започват "стенописа". Незнайно как обаче в очите на пристигналите полицаи момчетата са престъпници. Щракват белезници, следва арест и конфискация на спрейовете им. Загубата никак не е малка, защото един флакон струва около 8 лева. А за цяла стена отиват боички за близо пет стотачки. 
Пак по ирония на съдбата един от полицаите решил да използва таланта на графитърите. Помолил ги да изрисуват шарено и свежо стената на районното.
Творческият път на Four Plus преминава през още много комични и екстремни ситуации. Понякога рисуването по стени крие и други опасности освен въоръжени полицаи. Момчетата висят по скелета и стълби и не се разминават без контузии и счупвания.
Днес младите художници си имат офис и по-често рисуват пред компютъра. Почти през седмица обаче пълнят раницата с флакони и хващат пътя за чужбина. Именно извън България е истинският живот на графитите. Там постоянно има фестивали, състезания и изложения за улично изкуство.

 Картини по пътя

Автобусите на градския траноспорт и мотрисите на влаковете са чудесни "платна" за рисунките на графитърите. Ако стените им се облепят с гладко фолио, върху него уличните художници могат да развихрят въображението си безкрай. След това по улиците или върху релсите тези картини ще обикалят градове и държави...
Идеята не е нова и в много страни вече е традиция. Има и ясни правила. Обявява се поръчка, търсят се оферти и общината или дружеството избира най-доброто дизайнерско предложение. След това графитърите се въоръжават със спреойве и атакуват.
Преобразяването може да се случи и със стените на стари, изоставени сгради или на социални домове, които нямат средства за поддръжка на фасадите. Всичко пак минава през обществена поръчка, в реда на закона е, а има и съответното финансиране.
Нещата съвсем не са сложни, иска се малко повече смелост и съобразителност от страна на политиците. И сивият град ще стане по-шарен и по-светъл.