Магнит за сиво вещество

Славчо Кънчев*

"Щастието не е в парите, ала нещастието е в тяхната липса."
Неизвестен автор


Не е необходимо човек да е доктор на икономическите науки, за да съобрази, че 2 е повече от 1, дори когато става въпрос за долари. Както и да се досети, че е далеч по-полезно за психическото му равновесие (а и за наличието на някои "подробности" от битово естество) работното му място да е там, където получава два, а не един долар. Именно такова е съотношението между средно 90-те хиляди долара годишно, заплащани на един преподавател по икономика във висшите учебни заведения в Съединените щати, ако е доктор на науките, и 30-те хиляди лири, получавани от неговия колега във Великобритания.
Това съотношение (2:1) преобладава във всички степени на академичната йерархия, а по върховете й то е още по-изразително. И е

напълно убедително

за мнозина от най-добрите учени на Великобритания да заминат в чужбина, търсейки по-добри условия за работа, като изобилието от зелени банкноти е допълнителен аргумент в полза на отпътуването към Новия свят. Ежегодно отвъд Атлантическия океан се упътват хиляди английски учени и инженери.
Сега в САЩ относителният дял на висококвалифицираните специалисти емигранти надвишава 20 на сто. Частта от тях на учените, заверили сертификати като притежатели на американски патенти, неотклонно расте. Ако през 1963 г. на чуждестранни заявители се падаха 17 на сто от зарегистрираните патенти в Съединените щати, през 1979 г. процентите са 31, а през 1983 г. - вече 41. Тази тенденция се запази и по-късно. Понастоящем голяма част от кадровия потенциал за нововъведените изобретения, рационализации и изобщо ноу-хау, не е от коренни американски граждани.
Горните данни, макар и непълно, характеризират едно явление, което широко се разпространи в развитите страни от началото на 50-те години на миналия век - миграцията на квалифицирани кадри, включващо преминаването на учени от една държава в друга. Същото явление се засили особено много през 60-те и следващите години. И именно високият относителен дял сред емигрантите на учените, инженерите, техниците, медицинските кадри - лекари, стоматолози и фармацевти, даде на този феномен наименованието "изтичане на мозъци".
В основата му е цял комплекс от причини: неравномерното икономическо и политическо развитие на различните държави, процесът на все по-силна интернационализация на всички сфери на обществения живот, неравномерното развитие на научно-техническата революция, структурните промени в икономиката, емиграционната политика на развитите държави, възникването на транснационалните корпорации и стремителното увеличаване на финансовите им активи в глобален мащаб.
Най-характерен, най-интензивен процесът на "изтичане на мозъци" е по посока на Съединените щати. Според неотдавнашно изследване, извършено от Националния научен фонд на САЩ, повече от половината от фирмите в основните отрасли на американската промишленост активно използват специалисти от чуждестранен произход. "Вносните мозъци" работят както в областта на фундаменталните, така и в сферата на приложните науки. Между тях немалко са и западноевропейците, специалисти в различни сфери на човешкото знание.
Много от американските транснационални корпорации имат в своята управленска структура    

специални групи консултанти

и дори цели отдели, които внимателно наблюдават резултатите от изследванията в чуждестранните университети, новаторските фирми, следят публикациите в списанията в цял свят, информират се за регистрираните патенти и иновации, активно търсят нови технологии и привличат за тяхното разработване учени и новатори от чужбина. Аспирациите са към най-качественото. Рейтингът на цитирането - ето какво наблюдават най-внимателно специалистите по кадрите в големите американски корпорации. И интересът им се насочва към тези учени, които най-често биват цитирани в статиите и монографиите на своите колеги, тоест които са най-авторитетни. После - неведоми са пътищата господни как един учен може да бъде убеден да вдигне котва по посока на "страната на неограничените възможности".
Трудно е да се даде точна количествена оценка на икономическите изгоди, които получават Съединените щати от вноса на чуждестранен умствен потенциал. Като правило първо се отчита икономията, резултат от емиграцията на специалисти, равна на разходите по тяхното обучение. Ето как се печелят близо 10 милиарда долара годишно. От друга страна, практиката студентите в САЩ да бъдат включвани в научни изследвания позволява чрез използването на чуждестранните студенти и специализанти да бъдат осигурени безплатни "бели яки" като работна ръка. И все пак най-голяма изгода Съединените щати имат от учените емигранти. Тяхната квалификация и най-вече професионален потенциал са по-високи от тези на мнозинството на американските специалисти в съответната област. Това се гарантира от подбора кой да бъде поканен на работа в САЩ. Така например, ако сред учените и инженерите, по произход американци, докторите на науките са 12 на сто, то съответният показател на чуждестранните специалисти е над 35. За потенциала на "вносните мозъци" красноречиво свидетелства обстоятелството, че над една трета от статиите, публикувани във водещите американски научни списания, принадлежат на чуждестранни автори, живеещи в Съединените щати.

Масовото и разнообразно

по форми използване на резултатите от интелектуалния труд на специалистите емигранти има важно значение за структурното преустройство на американската икономика, предизвикано от научно-техническата революция. "Изтичането на мозъци" повиши научния потенциал на Съединените щати и същевременно нанесе чувствителна вреда на науката и икономиката на много други страни. Според компетентни мнения общата сума на различните доходи, получени от САЩ чрез използването на висококвалифицирани специалисти, емигрирали в страната през периода 1944-1977 г. например, е 1029 млрд. долара. За периода оттогава досега сумата е неколкократно по-голяма. Но тези стойностни оценки не включват в себе си множество важни преки и косвени изгоди и преимущества от "вноса на мозъци". Това, което Съединените щати са получили всъщност, далеч превъзхожда икономическия ефект, понеже тези изгоди имат в допълнение и отдалечени по време социално-икономически последици. Приносът на емигрантите в научно-техническото развитие на Съединените щати повишава техния промишлен, търговски, военен и политически потенциал в национален и глобален аспект. "Изтичането на мозъци" по посока на САЩ е като игра с "нулев резултат" - това, което американската наука и икономика печелят, държавите, откъдето произхожда "вносното сиво вещество", го губят. И ако Великобритания беше "шампион" по изтичане на мозъци до 80-те години на миналия век, по-късно тя отстъпи незавидната лидерска позиция на други държави, предимно от Третия свят.
Друг твърде удобен метод за захранване на интелектуалния потенциал на Съединените щати е чрез директно предлагане на работа на даровити, завършващи там своето образование студенти и докторанти. През последните десетилетия над 60 на сто от чужденците, получили докторска степен в американските университети в областта на компютърните науки, и над 40 процента в инженерните науки, намериха работа в Съединените щати. Нали, както са казвали още древните римляни: "Ubi bene, ibi patria", тоест "Където е добре, там е отечеството".
Един процес, в който България участва. Но като губеща.

*Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България