Магията на порцелана, или тайните на китайските майстори

Порцеланът е вид керамика, която не само че не пропуска вода и газ, но и притежава специфично светло излъчване, а при леко почукване с дървена пръчица издава характерен висок и чист звук.

Някога порцеланът е бил не по-малко ценен от златото, дори му приписвали невероятни магични свойства, а издаването на тайната за неговото сътворяване, пазена векове наред, се е наказвало със смърт.
Светът обаче трябва да е благодарен за съществуването на тези прекрасни фигурки, вази, чинии и чаши на уникалните умения на китайците. Корените на порцелана отвеждат към 620 г., а неговата еволюция - като визия и форма, изглежда безкрайна. По време на управлението на прочутите династии Хан и Тан това изкуство, заедно с класическата керамика, се превръща в символ на такива философски понятия като краткотрайност, дълбочина и величие.

Порцеланът доста дълго и постепенно придобива характерните и до днес форми и прочутата по цял свят белота, изключителен финес, уникална тънкост и неповторим звук при леко докосване. Смята се, че изработката на тези изящни оригинални произведения достига своя разцвет при управлението на династията Мин.
Красотата на чудните китайски фигурки и съдове от порцелан стига и до Европа. Много бързо те стават толкова популярни, че е рядкост богаташи и особено короновани особи да нямат в двореца или в замъка си специална китайска стая. Често цялото обзавеждане бива подчинено на декоративните порцеланови детайли от интериора.

Голямото търсене и високата цена подтикват европейските майстори да предприемат почти перманентни опити да разгадаят тайната на производството им. Експериментите продължават около две столетия в Италия, Франция и Англия. Резултатите обаче са плачевни - получава се нещо, което по-скоро прилича на мътно стъкло, а не на порцелан. Смята се, че човекът, роден извън Китай, който пръв успява да разкрие тайната на майсторите от родината на това изкуство, го прави през 1708-1709 г. Става дума за прочутия немски алхимик Йохан Фридрих Бьотгер, който създава тъй наречения червен порцелан.
Тайната на оригиналните образци на китайците обаче все още предстои да бъде разкрита. А това изобщо не е лесна работа, понеже химията като наука в съвременното й разбиране все още не съществува. И нито в Китай или Япония, нито в Европа дълго време не могат да определят точния химичен състав на суровината и технологията на производството на порцелана. Въпреки че процесът за сътворяването на този вид керамика щателно е документиран в бележките на пътешестващите до най-отдалечените източни държави мисионери и търговци, тези документи, уви, се оказват безполезни за разгадаването на тайната на порцелана. Личните записки от 1712 г. на свещеника-йезуит Франсоа Ксавие д`Антрекол, съдържащи някои основополагащи детайли по въпроса, стават известни на по-широк кръг едва през 1735 г.

Дотогава, а и след това, доста експериментатори се пробват да налучкат основния принцип за създаването на порцелан. Многобройните систематични опити, съчетаващи геология, металургия и алхимия, водят до разбирането, че различните видове почва преди употребата им за суровина на този вид керамика трябва да се изпичат. И най-после се стига до така жадуваното създаване на бял порцелан.
Големите центрове по производството му в Европа се появяват в средата на XVIII век. А в Русия по времето на царуването на императрица Елисавета, дъщеря на Петър Велики, дори започва работа първият завод, осигуряващ на дворяните най-вече посуда от порцелан. Първоначално европейските модели били копия на китайските образци в стил шиноазри, но постепенно всеки майстор започва да привнася в творбата си едва забележими мотиви, характерни за страната, в която работи.
Дори многобройните войни не успяват да унищожат изкуството за създаване на порцелан, което се изгражда и еволюира векове наред. През първите години на Китайската република, независимо от социалната нестабилност, то не само успява да се запази, но и продължава да се развива. Именно през този период - в началото на ХХ век, се правят изключително много на брой изделия от порцелан, като се използват най-различни, при това доста сложни технологични трикове.
След провъзгласяването през 1949 г. на Китайската народна република в тази индустрия се извършват доста промени. Социалистическата реформа води до изграждането на много нови заводи, производството на порцелан става механизирано, което позволява съществено да се увеличи бройката и съответно достъпността на красивите изделия. От символ на разкош те се превръщат в предмети за масова употреба. Възможно именно заради това оригиналният творчески подход нерядко е забравян за сметка на количеството.
10-годишният период на "културната революция" е особен и за китайския порцелан. От една страна традиционният занаят губи позициите си на нещо уникално, запазено от векове. От друга, политиката изисква дори производството на порцелан да се съобразява с идеологическия процес, което ражда напълно нови форми на това изкуство. Произведенията, създадени през този период, трябва да прославят величието и духа на революцията и нейните лидери. Което води не само до раждането на специфични цветови съчетания и визия, но и до почти пълното елиминиране на традиционния порцелан. Класическото изкуство бива наричано "феодално" или, напротив, "капиталистическо" и производството му замира.
За щастие обаче многовековната традиция не изчезва. Майсторите продължават да овладяват нови хватки при сътворяването на фигурки от порцелан, да усъвършенстват формите му и да предлагат интересни композиционни решения.

Шиноманията превзема света

Увлечението да се притежават скъпоценни китайски предмети, да се декорират цели салони в китайски стил, а по-късно и откровено да се копират китайски образци, обхваща Европа в епохата на рококо. Специалистите наричат този афинитет към всичко китайско - шиномания.
Ценителите колекционират скъп китайски порцелан от зеленото, розовото, жълтото или черното семейство - в зависимост от преобладаващия цвят. За признак на изтънченост и стил се приема в декорацията на домовете да присъстват статуетки или редките и скъпи така наречени джу-порцелани с лавандуловосиня глазура и кракелюри (специфични напуквания), както и ритуални бронзови съдове с тао-тие (маска на дракон), излагани на специални етажерки. Много модни стават внасяните от чужбина лакирани кабинети (шкафове) със златни "шиноазри" - игриви имитации на китайското изкуство, които се поставят зад витрините им.
Оттогава досега китайската мода периодично обзема някои новобогаташи или вдъхновява колекционери. А всички, които усетят желание да внесат екзотичен и изтънчен елемент в интериора на панелката си или новопостроена къща в покрайнините на града, започват лудо да обикалят антикварните магазини, за да се сдобият с някои "шиноазри". Сред тях може да е и порцеланова статуетка на монах, носеща щастие; както и ваза, покрита с така наречения клетъчен емайл; или кутия за бижута, украсена с лакова живопис и инкрустации от седеф и слонова кост, привличаща със скритото си дъно за съхранение на съкровени тайни; а може би ще се натъкнат и на култов съд в стил династия Шу...