Магистрално слово за Елена Алекова

Щом и проф. Милена Цанева е счела за нужно да изрече и да напише това, което аз прескачах досега, значи е вярно. За какво става дума! 3а видимите неща "По невидимите магистрали". Третият том е в ръцете ми и се стъписах - първо от предговора на проф. Милена Цанева, второ - и това май е накарало уважаваната професорка да напише толкова задълбочен анализ за изгнаничеството и литературата. Моето стъписване беше от мащабната глобална тема, която Елена Алекова е превърнала в открит балкански разговор от общуванията й със загребските писатели.
Проф. Милена Цанева е споделила: "Фактът, че д-р Елена Алекова издава вече трети том със свои критически изяви, според мен свидетелства, че тя държи на тях. И че литературната критика за нея не е случаен епизод в литературния й път, а траен интерес към невидимите духовни магистрали, които разноликото общество на съвременните писатели се опитва да прокара за залутаните в пъстрия хаос на съвременната действителност читатели."
Значи не само аз смятам, че Елена Алекова е дете на Бога и нищо при нея не е случайно. При това няма такъв общочовешки проблем, от който да се притеснява и да го заобикаля. В Загреб тя събира около себе си себеподобни и казва, че бежанството е "патент" на Балканите. И бърза да сподели нещо много важно, че литературата на изгнаниците никога не къса живителните си връзки с родината. И че ролята на писателя за родината е съхранителна. И тук се позовава на блестящата книга роман на Никола Инджов "Възречени от Манастър", цитирайки го, че "родината в човека е по-необятна от родината в пространството"...
Този трети том на Елена Алекова е знаков в голямото й литературно творчество. В него тя вече говори на аудитория от капрата на "Старинният файтон" като мой съдружник и съм й благодарен, че внесе нови акценти във вечерите на Файтона.
Респектиращо е словото й по случай 70 години от разстрела на Никола Вапцаров. Тя е полемичен литератор. И винаги твърденията й са подкрепяни от необорими факти. Тя не се бои да изрича мислите си на всеослушание и да предизвиква опонентите си. Тази й благодатност й спечели много повече приятели и немалко врагове, особено от задълбоченото й и с възхита вглеждане в света на Хайтов.
Каква галерия от автори и нови книги са в полето на зрението й. Аз не познавам друг писател от нейното поколение, пък и от по-предишното, който с такъв широк замах да се движи в необятната ни държава на Духа. Ето затова проф. Милена Цанева е написала похвалното си слово за нея. Съвсем заслужено. Нейните литературнокритически бележки превръщат невидимите й магистрали в съвсем осезаеми, защото са цяла литературна христоматия, потребна на утрешните читатели и преди всичко на нашите следовници, които ще черпят от това художествено богатство.
Ето затова е това мое магистрално слово за Елена Алекова, моята чудесна съдружничка в "Старинният файтон", макар нейната територия да е далеч по-просторна. А и тя е наясно, че "кодовете на родината за различните страни може да са различни, но механизмите на тяхното "задвижване" в душата на човека са еднакви. Ето от такива магистрали има нужда нашето писателско племе...

Литературна гостоприемница при НЧ "Д-р Петър Берон-1926" и НЛС "Старинният файтон" организират представяне на книгата на 13 ноември от 18 ч. в голямата зала на БАН, ул. "15 ноември" 1, пл. "Народно събрание". Слово ще произнесе Георги Николов. Участват Велин Георгиев, Никола Инджов, актрисата Станка Калчева и пианистката Благовеста Ангелова. Водеща е Надежда Захариева.