Мафия управлява държавата

Организираната престъпност си остава фундаментално предизвикателство за България, се казва в черновата на доклада на Брюксел. "Но ролята на групировките зад граница не са толкова страшни, колкото в самата България, където те са уникални. Тези групировки упражняват дълбоко влияние върху българската икономика - годишният оборот на 12-те най-влиятелни криминални структури е 1,8 млрд. евро. Това ограничава конкуренцията и чуждите инвестиции и осигурява платформа за влияние върху политическите процеси и държавните институции", се обяснява в черновата.
Еврокомисията цитира данни на Европол, според които български престъпни групировки, специализирани основно в трафик на хора и измами с банкови карти, действат в 15 страни членки на ЕС. Това прави българската мафия една от най-големите в Европа. В доклада се отбелязва, че напредъкът на България е основно "в по-бързия обмен на данни, но той е нищожен предвид мащаба на организираната ни престъпност".
В оскъдните похвали от Брюксел са отбелязани множеството полицейски операции след идването на власт на ГЕРБ, но се подчертава, че многото арести не са довели до много дела. ЕК дава конкретен пример с бягството на т.нар. братя Галеви. "Няма политическа настойчивост за идентифициране и отстраняване на причините за този голям провал на системата", пише в черновата.
ЕК за пореден път сочи, че по твърде малко важни дела срещу организираната престъпност има присъди, а за последната година по четири процеса обвиняемите бяха оправдани.
Само за 4 от 33 поръчкови убийства след 2006 г. са почнали съдебни дела, а от 77 "знакови" дела за организирана престъпност, които ЕК наблюдава, едва 16 са приключили с присъди. В 10 от тях всички или част от обвиняемите са оправдани.
За слабите резултати вина носят и полицията, и прокуратурата, и съдилищата. Голям проблем са оценката и администрирането на доказателствения материал, многото непълни и слаби обвинителни актове, прекаленото уповаване върху косвени доказателства, пише в черновата на доклада.
ЕК се съмнява, че реформите в съдебната власт в България са трайни и необратими, а независимостта на съда била под въпрос от серия директни политически критики спрямо отделни съдии.
Става ясно, че външното наблюдение върху страната ще бъде продължено. В остро критичен тон политическият документ обобщава свършеното в реформата на съдебната власт и МВР за последните 5 години и половина от членството в ЕС. Унизително за страната е заключението, че много от важните стъпки в реформата са били направени само заради външния натиск, което поставя под въпрос необратимостта на промените.
Наблюдението на Брюксел ще се фокусира върху избора на нов ВСС, главен прокурор и председател на Върховния касационен съд. ЕК обаче отчита, че са направени законови промени, дали възможност на ВСС да бъде основен играч в съдебната реформа. Според ЕК атестациите, повишенията и назначенията на магистратите не са прозрачни и не следват обективни критерии според заслугите. Липсва ясна кадрова политика, която да балансира натовареността на съдиите и прокурорите. Мерките за подобряване на съдебната практика често изглеждат повърхностни и нямат конкретен ефект върху развитието на важни случаи, е една от оценките на евродоклада.
Еврокомисията коментира изказванията на вътрешния министър Цветан Цветанов по конкретни дела. Без да се цитира името му и това на съдия Мирослава Тодорова, се посочва, че независимостта на съда е била поставена под въпрос от серия директни политически критики спрямо отделни съдии. Според Брюксел ВСС не е предприел нищо, за да защити независимостта на съда в тези случаи. Общото усещане е, че не се спазва разделението на властите, а това оказва директно влияние на общественото доверие към съдебната власт, пише в доклада. В него се констатира още, че през последните 5 години изборът на много високопоставени магистрати не е бил прозрачен и стоят обвинения за политически назначения.