МаФИФАята работи и за... Фиджи

Какво ви идва наум, ако чуете ФИФА? Май само скандали. И като е така, веднага се замисляме дали някой нашенец не е замесен в нещата? Учудващо, привидно не участваме в световната футболна схема. Ние си имаме наши игри и техните господари. Тук те са и ФИФА, и УЕФА. Изявяват се като последна инстанция. Така живеят. Така управляват. Международната федерация на професионалните футболисти публикува преди дни препоръките си относно подбора на кандидати за поста президент на ФИФА. Ще ги вземат ли под внимание? И още как. Да направим аналогия с практиките при подобни важни избори тук - в Татковината. Абсурд! У нас променят закони, конкурси и устави, както им е удобно. Представете си пък асоциацията на домашните пивовари да излезе с условия за избора на шеф на някой от най-големите производители на бира! Петелът е женски, както гласеше част от култова фраза в стар и любим български филм.
Та същите тези от маФИФАята, дето казват и на родните отбори кое, какво, къде и как да става, оплескаха всичко, с което се захванаха напоследък. Ето сега Нова Зеландия ще се жалва, защото ги отстраниха по служебен път от квалификациите за Лятната олимпиада в Рио де Жанейро. Федерацията на зона „Океания”, която е член на ФИФА, прати на финал Вануату. Там Фиджи победи и така се класира, а един от най-силните отбори може да отиде до плажовете на Копа Кабана единствено с туристически ваучери. Явно много хора по света и у нас се учат на подобни маньоври от изпечените фифаджии.
Като заговорихме за Олимпиада, героите от волейболния ни национален тим се паднаха в кошмарна група за борбата за квоти за Рио де Жанейро. Ще трябва да преборим Русия и Франция, за да вземем виза, а в групата е и Финландия. Дори и да излезем от групата като първи или втори отбор обаче, квота взима единствено победителят в турнира, а двата подгласника след него ще имат още един шанс на турнир в Токио. Тежко. И веднага идва темата „Казийски”. Гледам и слушам, че разни хора говорят прекалено популистично, други мистично, а трети сюрреалистично по въпроса. Имаше и четвърти, които направо обещаваха да върнат Матей в отбора. Българите като цяло пък освиркаха президента на волейболната федерацията Данчо Лазаров в „Арена Армеец”. Да внимават обаче тези - четвъртите, какво обещават, защото има приказка, че никой не може да ти даде толкова, колкото някои определени индивиди ти обещаят.
Иначе няма по-нормално нещо от това всеки да бърка. Даже се сещам, че имаше точна сентенция за случая – важното в живота било грешките, които правим, да отговарят на навършените ни години! А сега де! Ще кажете, че ако е така, конкретни важни личности у нас правят грешки като за първи клас или се правят, че току-що са го изкласили. Е, има и такива, на които им се удава и без да се правят. И ще сте абсолютно прави. Питам се, има ли значение дали ще кажем ошибка или mistake. Има естествено. И да знаете, че не е важно произношението, а езика и мястото от географска гледна точка, където ги казват тези работи. Лошо става тогава, когато сме сгрешили без значение от езика, на който го казваме. А още по-лошо е, че не чуваме признания за грешките. Ние единствено плащаме цената им. Под всякаква форма. Може да е през енергетиката, може да е през икономиката. Със сигурност е и през спорта. Май категорично е през всеки сектор. Имаме ли избор различен от този да си вдигнем чукалата от държавата? Правото на избор обаче невинаги е хубаво нещо. Щото и убиецът може да ти даде право на избор как да умреш. В бокса, да речем, може да ти кажат дали да загубиш с нокаут или по точки. Ето защо не е важно само участието. По-важно е ти да си в позиция да даваш право на избор. Кой знае? Вероятно някой ден и това ще стане у нас. Някой по-близък в календара ден...