Мъдростта на един политик е да знае кога да спре

Андрей Пантев е роден през 1939 г. в с. Раковица, Видинско. Завършва история в СУ, доктор на историческите науки. Работил е в Института по история при БАН, от 1975 г. преподава в СУ, където е професор. Специализирал и преподавал в Англия и САЩ. Чел е лекции във ВТУ, ЮЗУ, ПлУ, НХА, УНСС. Специалист е по нова история на България и по история на международните отношения ХIХ-ХХ в. Автор е на стотици публикации и на около 40 книги. Депутат в 39-ото, 40-ото и 41-ото НС от гражданската квота на Коалиция за България.

Цитат:
"Хората търсят вините винаги извън себе си, властта - също

- Професоре, току що завърши работата на 41-ото Народно събрание. Ти си знакова фигура за парламентарната група на левицата, но вече заяви, че оттук нататък се отказваш от политиката. Защо?
- Първо, не правя демонстративно интегрално заявление, нито пък това е нещо като укор към една общност, към която принадлежах почти 12 години. Така че, не става дума за кефа и каприза на примабалерина, а за човек, който смята, че е добре да се оттегли. Друг въпрос е, че не съм и канен, а нали знаеш, че за да се откажеш, трябва да си поканен.
- Но ти си решил да се откажеш. Следваш примера на Валери Петров, който навремето заяви: "Парламентът не е място за един поет"?
- Пак казвам: за да се откажеш, трябва да са те поканили. Ще бъде иначе много некрасиво, ако чакам до последния момент някой да каже: ей, този може да изкара още 4 години. Това просто не съм аз.
- Добре, когато хора на мисълта, на разума, на консенсуса, на интелекта напускат политиката, какво означава това?
- Това означава, че интелектът е пречка в политиката. Това означава, че ако днес се откажеш от парламента, утре няма да започнеш да плюеш тези, които са те пратили в него. Така че аз оставам лоялен привърженик на БСП, без да членувам в нея, и привърженик на всичко, което беше предприето от тази партия, с малки изключения като въпросите за НАТО, войната и американските бази.
- Как оценяваш облика и приключването на този парламент? Как работи той с това мнозинство на ГЕРБ и каква характеристика му придаде то?
- Не може да се подведе една предишна неколкогодишна дейност само към негативни показатели. Но, от друга страна, не може да се каже, че този комплексен крах на парламента не е преди всичко провал на тези, които доминираха в него.
- Каква беше, така да се каже, философията на тяхното поведение в парламента?
- Философията на тяхното поведение и духът на провежданите законодателни актове беше колкото се може да се мисли повече за богатите, отколкото за бедните и средно заможните хора.
- Обаче чухме в последното изявление на Красимир Велчев, че ГЕРБ направили всичко възможно в законите да няма лобизъм, което беше посрещнато естествено със саркастичен смях и в парламента, и от хората навън. Какво ще кажеш за лобизма в този парламент?
- Лобизмът беше невидим, но очевиден, и самият смях при тази реплика свидетелства сам по себе си за съдържанието на казаното от Красимир Велчев.
- А ГЕРБ се опита да прави и друго внушение, най-общо: "Ние предлагахме консенсус, опозицията не се съгласяваше и хората излязоха на улицата". Това е обръщане на нещата с главата надолу.
- Това е комична и дори бих казал йезуитска инверсия, обръщане - бумерангът се завръща към онзи, който го е изпратил. Никой между нас не злорадства, че в момента има парламентарна политическа и морална криза. Никой не е искал да се чупят глави. Така че, ако някой започва да прехвърля вината от болната към здравата глава, това свидетелства за неговата идейна и ситуационна безпомощност.
- Според теб защо хората излязоха на улицата? Толкова масови протести в цялата страна не помним в България - по 50 хиляди души в един град да излизат на протест.
- За мен това беше странна изненада, защото този основателен гняв можеше да се появи само два месеца по-късно, но вероятно чашата е преляла, както обикновено се случва. Така започват великите революционни събития по света. Примерно във Франция революцията започва от дрехите на Мария Антоанета и цената на хляба, не започва със загубени войни и край на авторитарно управление. Така или иначе, в момента сме свидетели на един продължаващ и постоянен обществен натиск. Друг е въпросът, че може би ситуацията се използва от някои от олигарсите, които казват: можем да платим и да свалим всяко правителство, което искаме. Това е тревожно. Аз на тези протести не чух ни един укор към някого лично, освен към ТИМ като колективен олигархичен дразнител. В крайна сметка никой не каза да речем: "Този Пантев е корумпиран", но аз си тръгвам, а другите остават.
- Според теб има ли някаква намеса, след като започнаха протестите, за насочването им в непродуктивна политическа посока - искане за нова конституция, без да е четена сегашната и без да знаят, че всичко това, което го искат, го има в нея; ново Велико народно събрание?
- Не, аз по-скоро виждам, че - как да кажа - хората търсят причина вън от себе си за нашето състояние. Това, че в Англия няма конституция изобщо, а има конституционни закони, не означава, че Англия не се управлява прилично, без да е и там блестящо положението. Хората винаги търсят причината за своите беди вън от себе си. Великото народно събрание няма да се състои от "велики" депутати, макар че формално желанието е да бъдат такива. Новата конституция няма да ни направи по-добри и по-порядъчни. Така че тук става дума за една безпомощност, която се излива в някакви други измерения. Както е тръгнало, може би в един прекрасен ден трябва да протестираме, че не ни разбира тъщата или пък че съседът прекалено силно крещи в съседния апартамент? Не такива институционни решения ще оправят нашето окаяно състояние, а хората, които трябва да отидат в институциите. Имаме нужда от хора, които имат способността да направят нещо конкретно. Отрицанието не е донесло нищо добро на света. Защото едно е да псуваш, друго е да критикуваш, трето е да можеш да направиш нещо по-добро.
- Има ли вероятност да се случи нещо, от което мнозина се опасяват - да настъпи една доста по-продължителна парламентарна и политическа криза, след изборите да не може да се направи правителство, да има серия от избори и т.н.?
- Без да се правя на пророк, точно от това е най-голямата ми тревога. Защото е много важно да не стане пак това, което сме виждали и досега - винаги следващите парламенти се оказват по-импотентни, отколкото предишните.
- Оттук нататък на какво смяташ да посветиш себе си?
- Ще гледам телевизора - да видя радостта и успехите на хората, които почитам или пък дори обичам. Няма да правя драма от моето бездействие. Идват такива времена и мъдростта на един политик, спортист, дори учен е в това да знае кога да спре.
- Излизането ти от парламента, надявам се, не означава излизане от гражданската позиция?
- Тук ще ти припомня Ленин, който казва, че колкото и да не държиш на политиката, тя се намесва в твоето всекидневие, и то не само с цената на тока и олиото. Така че, не можеш да бъдеш безразличен кой те следва и какво ще бъде времето на хората, които идват след теб. Останалото е чист битов егоизъм.
- Имам предвид, че гражданската позиция на един мислител и учен е тъкмо фактът, който е бил предпоставката да станеш политик. Логично е да остане и като следствие от политическото ти битие.
- Виж сега, гражданска позиция не може да бъде осъществена без отношение към политиката. Когато ти си излязъл на улицата, ти не протестираш срещу футболен резултат, а протестираш против политика. Искаш или не, ти ставаш автоматично политик. Но ще бъде много красиво, ако повечето от тези хора, които основателно се гневяха в протестите, да кажат аз не искам това и отстоявам онова. Смея да напомня, че аз станах депутат на 63 години, така че дотогава каквото съм направил - направил, каквото написал - написал. Не можеш да си лекар например, на 30 години да станеш депутат и да твърдиш, че си лекар. Преди да влезеш в политиката, трябва да покажеш и да докажеш, че можеш нещо друго и че си способен за нещо друго.