Мъчителна агония
/ брой: 71
Бедна, бедна Цачева! Защо не подаде оставка след бягството от Софийския затвор? Нямаше да има нужда дори от сълзи. Сега ревът е голям, резилът - огромен. Изложи се като кандидат за президент и за депутат, а сега и като министър.
Преди ден Цачева усукваше, че ведомството й не може нищичко да направи за екстрадицията на Желяз Андреев, но вчера главният прокурор я закла. Единственото спасение за Желяз и още четирима българи е правосъдното министерство да инициира спешни консултации. Година липсвала неотложност, затова държавата не си мръднала пръста, оправда Сотир Цацаров безхаберието на кохортата. Чакали яйцето да опре отзад, а микрофоните да застанат пред тях.
Сега пожарникарят спешно си спретна пиар на гърба на лековерния зрител. В опит да демонстрира колко е гъст с американците Борисов нареди на МВнР да действа. А за правосъдния министър какво ще отреди? Да не си подава главата от пясъка, щото отдавна трябваше да е взета. Заради рапорта пред Брюксел, че ще приемем Истанбулската конвенция до края на февруари, без да е чут гласът на българските граждани. За бягството на затворници. И заради абсолютната некомпетентност.
Оставката била най-лесното нещо. Що се мъчите?