Любовта не бива да боли...

Всяка любов започва красиво...С емоциите на венчавката, брачните обещания, захласнатите погледи на приятелите, пеперудите в корема. Докато не се появи нейният убиец. С вдигнат юмрук, с ръка, която вместо да гали, удря шамари, с думи, които мълвят не любовни слова, а бълват обиди...
За жените-жертви на домашно насилие няма единна държавна статистика, защото България не поддържа такава. Броим убитите жени по медийни публикации, а

за проблема се говори само при поредния случай на агресия.

Мащабите на този тип насилие са неясни, защото пострадалите често се страхуват, а понякога е и прекалено късно. На този фон делата за домашно насилие в България са над 3000, но половината се прекратяват.
Домашното насилие обаче продължава да убива и заради широко затворените очи на държавните органи...
“Любовта не бива да боли!” е каузата, която подкрепя жените, пострадали от насилие.
В края на миналия месец Европейския парламент прие първите по рода си правила на ЕС за борба с насилието над жени. Те имат за цел да предотвратят агресията, основана на пола, и да защитят жените-жертви на домашно насилие.
Новото законодателство ще включва по-дълъг списък с утежняващи обстоятелства във връзка с престъпления, за които се предвиждат по-тежки наказания, като престъпления срещу обществени фигури, журналисти или защитници на правата на човека. Списъкът включва и случаи на умисъл да се накажат жертвите за тяхната полова принадлежност, сексуална ориентация, цвят на кожата, религия, социален произход или политически убеждения, както и на желание за поддържане или възстановяване на „честта“.
Следва

да се даде приоритет на безопасността

и благосъстоянието на жертвите, включително чрез достъп до сигурни места за настаняване. Здравеопазването също трябва да бъде достъпно, включително услугите в областта на сексуалното и репродуктивното здраве. Органите на държавите-членки ще имат по-строги задължения за докладване и събиране на доказателства.
Това са първите стъпки на Брюксел в стремежа му да  превърне Европа в първия континент в света, който ще сложи край на насилието над жени, ще защитава жертвите и ще преследва извършителите, като по този начин ще осигури цялостен подход към борбата с тези ужасяващи престъпления.
Държавите-членки разполагат с три години, за да приложат разпоредбите.
Решението на ЕП идва на фона на ужасяващата статистика
за пострадалите от домашно насилие над жени у нас.
Четирима от десет души в България имат познати, жертви на домашно насилие, сочи изследване на "Тренд" от началото на тази година.

18% от българите твърдят, че има случаи, в които домашното насилие е заслужено.

Според 13% удрянето на шамар не представлява домашно насилие.
Проучването регистрира висока чувствителност към домашното насилие – 82% от участниците смятат, че то е сериозен проблем за българското общество. Над две трети - 69% са на мнение, че има форми на агресия в семейството, които се приемат за нормални в обществото ни.
Един от десет души - 11% в България смята, че има форми на домашно насилие, които могат да бъдат оправдани.
Близо половината от българите или 48% приемта, че проблемите в семейните отношение трябва да се разрешават само в семейството. Наблюдава се разлика в мнението на мъжете и жените – при мъжете превес има подкрепата за твърдението, докато по-голям дял от жените изразяват несъгласие.
Регистрират се форми на агресия, които остават подценени за част от обществото.

Една пета от запитаните са на мнение, че проявите на ревност са признак на любов.

Според 15% е нормално да проверяваш телефона/чатовете и обажданията на партньора си. С това са съгласни по-често мъжете, отколкото жените, както и ниско образованите.
Една четвърт определят като неприемливо поддържането на приятелски отношения с противоположния пол, когато си обвързан. Тези консервативни нагласи са по-характерни за мъжете, хората над 60 г., ниско образованите и жителите на малките градове и селата.
Според 25% обидите, псувните и заплахите не са форма на домашно насилие.
Близо една пета или 18% смятат, че има случаи, в които домашното насилие е заслужено, а 11% – че жертвите на домашно насилие сами са си виновни.
Според 25% контролът върху начина на обличане не е форма на домашно насилие.
13% твърдят, че заплахите, социалната изолация/ограничаването на контактите, включително и удрянето на шамар, не се включват към графата „домашно насилие“.
Сексуалният контакт без желание на партньора в най-голяма степен се разпознава като форма на домашно насилие. Въпреки това, 7% от обществото не го приема като такова.
Сред водещите фактори за насилието, според българите, са злоупотребата с алкохол и наркотици - 81%, психологически проблеми - 64% и финансови затруднения/зависимост - 60%.
Мнозинството от запитаните - 55% по-скоро или изцяло не вярва, че полицията и правосъдната система в България могат да се справят с домашното насилие. Този дял се препокрива с дела на хората, които се определят като неинформирани по отношение на правните мерки, които може да се предприемат при случаи на домашно насилие.
Малко над две трети от българите считат, че са необходими строги законодателни промени, с които да се увеличи наказанието при случаи на домашно насилие.

Национална телефонна линия помага при тормоз

Националната гореща телефонна линия 0800 1 86 76 осигурява помощ за пострадали от домашно насилие и трафик на хора, като насочва пострадалите към социални услуги в цялата страна.
Услугата могат да ползват жени, мъже, деца и техните близки, които са станали жертва на насилие и експлоатация. Консултантите на Националната гореща телефонна линия могат също да предоставят информация, свързанa с превенция на трафика на хора, процедури за достъп до услуги и др.
Началото на Горещата телефонна линия е 01 октомври 1997 г. Тя е първата и понякога единствената възможност на хората, пострадали от насилие, да потърсят подкрепа.
Към линията се обръщат хора, преживели домашно и сексуално насилие, трафик на хора, институционално насилие, между съседи, от непознат и др.
Консултират се и близки на пострадали от тормоз, представители на НПО, на институции в лицето на полиция, посолства, Отдел „Закрила на детето“, журналисти, учители, лекари и др.
Често обаждащите се не са готови да предприемат нещо веднага, нужно им е да си изяснят ситуацията, да получат подкрепа, да бъдат изслушани, необходимо е да мине време, за да се престрашат да предприемат и конкретни стъпки. Горещата телефонна линия е много важна като част от този процес, консултантите помагат като изслушват и оказват емоционална подкрепа, партнират в процеса на взимане на решение, информират и насочват към други служби при необходимост
    в ситуация на криза, породена от непосредствен инцидент на насилие, консултантите на телефона изготвят план за сигурност и насочват клиента към Кризисния център за жени и деца, пострадали от домашно насилие или друга подходяща служба или програма предоставят и превантивна информация за хора, които планират да пътуват или работят в чужбина, с цел да избегнат риска от попадане в ситуация на трафик, предоставя се юридическа консултация и съвети в условията на анонимност и конфиденциалност.
Именно заради условията на анонимност и конфиденциалност, които предоставя услугата, много хора се решават да потърсят помощ първо на този телефон.