Любовта - истинското чудо на земята

Никола ИВАНОВ

Романът в стихове е сложна и трудна работа. Затова и в европейската, и в световната литература подобни творби са и най-редки. В българската национална литература тази жанрова традиция почти липсва. Елена Алекова е единствената жена поет, сътворила роман в стихове. Поне на мен не ми е известно друга поетеса да е написала подобна творба. 

При всички положения романът в стихове предполага, освен поетична, и епична дарба. В подобни творби се оглежда и отразява определен период или епоха от историческото и културно развитие на обществото. Понякога, както е в случая с "Милена", националната съдба се преплита със съдбата и случващото се по аналогия на другите народи, в случая със ставащото през съвременността в Русия. 

Елена Алекова е българка до мозъка на костите. В "Милена" тя се уповава на съхранените предания и легенди, които е слушала от баби и дядовци и които в последна сметка са отражение и памет на народния живот през вековете. Бай Стамен е уважаваният селски авторитет и мъдрец. С него обичат да разговарят и да се съветват селяните, да споделят, да черпят от човешкия му опит и добронамереност. Той е умен, природно интелигентен, деликатен, тактичен, отзивчив към болките на хората. Бай Стамен е съхранител на националната памет, знае мястото на паметниците, на светилищата и знае, че трябва да остави и завещае това знание на младите, за да го предадат след това те на следващите и да не се погуби националната историческа памет, защото това е България. Заедно с Алиса те са пазители на националните скрижали.

Елена Алекова е поетеса с доказана и откроена социална чувствителност. В това се убеждаваме и в "Милена". Жестока е съдбата на уважавания и почтен адвокат Янев, който е изхвърлен на улицата от бездушната си, безсърдечна, непризнателна и алчна дъщеря и споделя клошарската съдба. За окайване е животът на проститутките, също и съдбата на гастарбайтерите. Корупцията е повсеместна. Настанила се е във всички сфери на обществения живот, включително в полицията и съдебната власт. Властва философията на Боян, че парите са всесилни, че с пари може всичко да се купи. Мафията е превзела властта, подземният свят, в лицето на персони мутри като Валери и Боян, е на власт. И се убеждаваме, че всяка власт развращава, а абсолютната - абсолютно. 

Свободата може да бъде постигната само чрез преодоляване на страха от махалата. Милена тежко преживява незаслужените упреци на селото. Терзае я мисълта, че човекът "става все по-кух,/ все по компютърен, все по-нехаен...", че в него закърнява чувствителността, съчувствието и състраданието към ближния. 

В "Милена" поетесата поставя и една много важна, смущаваща, тревожна и болезнена тема, свързана с литературата, изкуството. Това е темата за несъответствието, за манипулацията на читателите по повод стойността на отделни автори и творби. Именно защото съзнава незаменимата, великата роля на изкуството, и в частност на поезията за духовното въздигане, облагородяване и усъвършенстване на човека, Елена Алекова споделя за смисъла и същността на поезията:

Стихът е тишината на света!

Там всяко нещо своя образ търси.

Там всеки миг живот се ражда пак

в сиянието на света отвъдно.

Там всяка клетва, всеки таен знак

звучи "Да бъдеш или да не бъдеш?"      

...

Стихът е самотата на света.

Във финала на "Милена" се намира главното послание: "Блажен е, който може да обича."

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.