Мила родино

ЛЮБОВЕН РАЗКАЗ ЗА ЗЛАТНА ТРЯВНА

Това е град, в който открай време се раждат и живеят българска красота и любов към България

събота, 03 Септември 2016 / брой: 202

4143

Трявна е райско кътче в нашата земя! От пръв поглед се влюбих в това градче! А като зная какви прочути мъже и жени са живели и работили тук, с какви събития е свързан този край, правя поклон, дълбок поклон на Трявна!
Тази година, по случай 150-годишнината на Пенчо Славейков, дойдох в родния му град Трявна. Душата ми затрептя от вълнение, още щом зърнах китното градче, сгушило се в сърцето на Стара планина! Веднага прави впечатление старинната му част, но и съвременното строителство, което е в хармония със запазените и добре поддържани възрожденски сгради.
Автобусът спря пред кметството на града и аз се смаях от красивата постройка! Защото у нас не се среща често толкова чудна административна сграда - хем съвременна, хем с елементи от традиционната ни българска архитектура. Широките тераси, обкичени с цветя, придават на кметството, където е и читалището на града, и информационният център, приказен вид! Всичко в този град - старинните къщи, площадите, паметниците, градинките, зелените дворове - говори за добрите и грижовни тукашни стопани.
Така е било и някога, когато траки, римляни, чужди и български велможи и управници така се възхищавали от това прекрасно място, закътано в пазвите на Балкана, че ставали негови жители. Харесвали здравия климат, чистия въздух, студената и вкусна планинска вода, околната красота.
Най-старите заселници тук били траките - още от ІV-V век пр.н.е. Готите в средата на ІІІ век, после хуните - в началото на V век... не подминали района. Но не замрял тук животът! Хората все намирали сигурни убежища, а поляните с буйна и сочна трева хранели добитъка и дали едно от най-старите имена на селището - Търнава!
Легенди, предания, древни документи и археологически находки разказват историята за раждането на селището. За него се споменава в османските държавни архиви от 1565 г.:
"Насред Балкана имало едно място, известно с името Търнава, което било подходящо да се установи там някое село, да бъде регистрирано като дервентджийско село, освободено от държавните тегоби и обичайните налози..."
С тези привилегии през ХVІ-ХVІІ век се оформило тук селището. То привлякло заселници от Одринско, Тракия и Западна Стара планина. Тукашните хора охранявали и поддържали планинските проходи, особено важни за търговците и войските.
После, в Средновековието, трима братя с царската кръв на Асеневци, си върнали властта над Българското царство. През 1190 г. войските на Асеневци разбили в дебрите на Тревненския Балкан войските на византийския император Исак ІІ. Това било началото на възстановяването на Българската държава.
За благодарност към Бога всеки от братята Асеневци построил черква на името на Свети Архангел Михаил. Едната била там, където днес се намира тревненската черква "Св. Архангел Михаил". Край селището, близо до престолнината Търново, братята си построили и летни дворци, където пасели конете им.
Двама големи майстори-дюлгери строили Трявна. Единият бил Уста Генчо Кънев, а другият - Димитър Сергюв, признат от османската администрация за "архитектон" - по новому архитект! Те имат заслуги за съхранените и днес красиви сгради и къщи, на които не можем да им се нагледаме и нарадваме! Тъй и Петко Славейков се възторгвал от Трявна, която възпял в стиховете си:

Ех, ти чудно наше село
на селата е начело!
Я къщята му какви са,
колко хубави, добри са!

Сетне Пенчо, даровитият Славейков син, пък написал за родното си място в "Кървава песен":

Като кован гердан се вие зид до зид,
градини сенчести и равни бели двори.

Два дни не стигнат да се видят хубостите тревненски! Важно е да се походи по "Старата улица" с красивите еркерни възрожденски къщи, да се мине по "Стария мост" ("Гърбушко") над река Тревненска, да се поскита из "Улицата на майсторите", из Качаунската махала. За да се усети българският дух, трябва да се разгледа Старото Славейково школо, в което е показано развитието на учебното ни дело, да се видят първите ни школски класни стаи.
Днес в Славейковото училище, приличащо на нашите манастири, е и Градската художествена галерия. Там са дарените картини от Димитър Казаков-Нерон и дърворезбите на брат му Никола Казаков. В богатата художествена колекция са още и графиките на проф. Иван Газдов, картините на тревненския живописец Иван Попдимитров.
Ред е да се разгледа Славейковата къща, в която се раждат осемте чеда на Ирина и Петко Славейкови. Не бива да се подминава черквата "Св. Архангел Михаил", покрита като квачка с широкия си каменен покрив от тикли, да се види изкусният й резбован олтар, изработен от прочутите тревненски майстори...
А красивите тревненски къщи се надпреварват "да ни канят" да ги посетим. Тук са: Райковата, Попангеловата, чийто стопанин бил поп Ангел - вуйчото на революционера Ангел Кънчев. В нея е отсядал и Апостолът на свободата Васил Левски.
Как да се изпусне насладата от приказните резбовани слънца, греещи на таваните в Даскаловата къща?! Тя цялата е украсена с дървени фигури, цветя, птици и разказва за знаменитата Тревненска художествена школа!
Не бива да се подминава и Калинчевата къща, където са показани образци от съвременното тревненско резбарско изкуство.
Има още обекти за разглеждане - Музеят на иконата, където са експонирани над 160 оригинални икони от ХVІІ-ХІХ век, работени от тревненски майстори. А в старата градска баня, ремонтирана подходящо, е Музеят на азиатското и африканското изкуство. Тук е дарението от сбирката на българския скулптор Златко Паунов, който живее в САЩ. Над 200 експоната от ІІ-ХХ век разказват за култовите обичаи по света.
Красива е била в миналото Трявна! Затова турците я наричали Алтън Трявна - Златна Трявна. И днес градчето пази славата си стара, като добавя и съвременни хубости.
Сърцето на Трявна е запазеният й старинен градски площад. На него са разположени всички сгради, характерни за възрожденските ни селища. Там е Славейковото школо, черквата "Св Архангел Михаил", Сводестият каменен мост. Гордо се извисява и Часовниковата кула ("Тревненският сахат") - символ и емблема на града, чието създаване е свързано с красотата на тукашните жени.
В 1849 г. тревненци поканили Петко Славейков за учител в Старото школо и той открил тук първото класно училище. По това време бил още ерген - млад, пъргав, къдрокос. Сладкодумният стихоплетец бил голям мераклия за хубави моми и за вкусни гозби. По-късно той написва готварски рецепти и ги издава в книга - една от първите ни готварски книги.
Учел децата Петко Славейков, провеждал годишни изпити, но очите му не изпускали хубавите моми в Трявна. И харесвал все богаташки щерки - кръшни, напети. Първата мома, на която хвърлил око, била Марийка - щерка на богатия Петко Зурлев. За нея той написал песен :

Мила Марийке, що да сторя,
като те любя от душа,
но теб те баща ти не дава,
как мога да те утеша?

Припявал 22-годишният Петко, ама и момите били луди по него! Богатата Радка също стрелкала с очи младия даскал, който и за нея съчинил игриви стихове:

Не развявай, Радке ле, таз косица,
не оста, Радке ле, в мен душица.

Но Радкиният баща не одобрявал Петко за зет - беден бил! Затова побързал да омъжи щерката си за богато момче.
Близо до Школото кръшно стъпвала гиздавата Аница - дъщеря на Никола Райков - друг тревненски чорбаджия. Луднал Петко по нея и написал:

Гиздаво момиче,
черните очички, белите гърдички,
я ми покажи.
Вярно, без преструвка,
сладичка целувка,
я ми харижи.

Сетне Славейков харесал щерката на поп Димо, който обаче я дал на друг ерген. Даскал Петко щял да умре от мъка и яд! На помощ му се притекъл поп Кою Витанов, който му обадил за Ирина, щерката на чорбаджията Райков:
"Не е красавица, но баща й е богат!"
И направил сватлъка! Така го спасил от тежки тегоби. Пък и Ирина не била безразлична към младия даскал, на когото изпратила китка. Тогава Петко й наредил стихотворение:

Ирино, Иринчеце, изгори ме,
Иринке, твойта китка карамфил!

В 1853 г. Петко Славейков се венчал за Ирина и заживели в малката наследствена къща на Райкови в Горната махала. Сега къщата разказва за славния Славейков род!
Гледам днешните тревненски жени и им се радвам! Хубави, красиво облечени и напети! Тъй и някогашните тревненки гордо стъпвали. За тяхната хубост, за гордостта им се разказва в легендата за строежа на Часовниковата кула, който започнал в 1814 г. Разказът е любопитен!
Грациозни, със снаги напети били тревненки някога, защото главите им били украсени с един забележителен женски накит, наречен "сокай". Той наподобявал царска, княжеска корона. Бил тежък и от него се спускали цветни украшения от гайтанени висулки с парички и пискюлчета.
Названието "сокай" произлиза от думите "сукно, суча, сукман". Бижуто представлявало кръжило от метал, дълго 32 см и широко 4-5 см. Било като диадема. Изработвало се от местните бижутери-куюмджии. Било посребрено, позлатено или медно. Цветни камъчета допълвали украсата му.
Скъпото украшение било "отличителен знак" за омъжената жена. Тя го получавала от свекърва си в понеделник след сватбата, когато за първи път отивала за вода. Тогава се правел ритуалът "разбулване". Снемало се булото на булката, а тя нагласяла върху главата си бяла кърпа, изработена от нея като мома. Сокайната кърпа, дълга чак до земята, била извезана със специална богато украсена шевица. Свекървата снемала от главата си сокая и го поставяла върху кърпата на главата на снахата, която го носела дотогава, докато и тя имала снаха, на която го предавала.
Това бижу било скъпа и тежка украса. За да се задържи, жената трябвало да върви изправена, с опъната снага и гордо вдигната глава. Сокаят придавал на жените красив и царствен вид. Пък и наистина тукашните хора били от болярско, от царствено потекло. Много знатни българи от Търново избягали от турските нашественици в селищата, закътани в дебрите на Стара планина.
Турците обаче се дразнели от гордия царствен вид на българките. Когато тревненци поискали разрешение за строежа на Часовниковата кула, властите им поставили условие - жените да си свалят сокая. В името на общото благо и за нуждите на занаятчиите и търговците, които искали да имат "мерило" за работното си време, тревненки свалили традиционното си красиво украшение. Цели два века сокаят бил забранен от турските власти. Затуй днес в музея на града има експониран само един сокай.
Това характерно българско бижу се носело и от омъжените жени в Струга, в Битолско, Прилепско, Охридско. Има народни песни, в които се пее за "сватби със сокайче". Със сокай е изобразена и царица Теодора-Сара върху страниците на Цар Иван-Александровото Четвероевангелие, което понастоящем е в Британския музей.
Изтъкнатата наша медиевистка проф. Донка Петканова, специалистка по стара българска литература, разказваше как се е вълнувала, като видяла Цар Иван-Александровото евангелие в Лондон. Помолила охраната да разреши само да пипне страниците на Четвероевангелието, защото цял живот проучва старобългарски ръкописи.
Специално за нея извадили Евангелието и тя с трепет отгърнала две негови страници. Случили се тези, където била нашата царица със сокая.
Големият наш художник Иван Мърквичка, чех по произход, живял и творил в България, е един от създателите на новото ни изобразително изкуство. Той се възхищавал на красотата на българката и има две прочути картини на жени със сокай: "Баба със сокай от Габровските колиби" и "Жена със сокай от с. Боженци", която е нарисувана в профил, защото ревнивият съпруг не разрешавал жена му да гледа художника.
Сега, като се възхищаваме на Часовниковата кула в Трявна, трябва да сме благодарни на красивите и горди тревненки! Те някога пожертвали характерното си женско украшение, за да се извисява днес Кулата, висока 21,15 м, с която тревненци много се гордеели в миналото.
Когато Пенчо Славейков им разказвал за Айфеловата кула в Париж и им казал, че тя е 20 пъти по-висока от "Тревненския сахат", те не повярвали! Даже му се разсърдили, "... че той, учен човек, се е оставил тъй да го лъжат". А един мъж заявил: "... Че хич бива ли по-високо нещо от нашия Часовник!"
Днешните жители и гостите на градчето също се дивят пред старинната Часовникова кула и слушат камбаните на часовника й. А в 22 часа всяка вечер оттам се разнасят звуците на "Неразделни" - безсмъртната песен на Пенчо Славейков, която напомня, че "... за сърцата, що се любят, и смъртта не е раздяла".
Трявна е град, в който се е раждала и днес се ражда българска красота! Живеела е и днес живее любов към България! Всичко в градчето - и Часовниковата кула, и Чешмата на влюбените, и днешните хубави тревненки, и сегашното тревненско производство и изкуство, потвърждава, че тук заедно цъфтят най-големи благини за човека - красотата и любовта!