Любопитни спомени

В предаване на БНТ историци коментираха преврата през 1934 г. Ето част от коментара: "След преврата Кимон Георгиев съставя новото правителство и става за кратко министър-председател. Активно участва в деветосептемврийската революция и пак съставя и оглавява първото отечественофронтовско правителство. Две години е министър-председател, а по-късно заема други отговорни постове..." Тези спомени ме върнаха назад във времето. 

През 1953 г. бях ученик в Горския техникум във Велинград. Сиромашията ни гонеше и заедно с други мои съученици през ваканциите работехме, за да закърпим някак положението. По това време се строеше Баташкият водносилов път. Във Велинград се строеше и автобаза, която доставяше строителни материали за "прозорците" на водносиловия път. Постъпихме в бетонджийска бригада. Започна и строителството на дизелова електроцентрала. Изкопът бе направен и изливахме бетона. Един ден на обекта пристигна Кимон Георгиев - по това време министър на електрификацията в правителството на Вълко Червенков. Беше и народен представител от Велинградския район. Придружаваше го тогавашният авторитарен ръководител от града Ямаков. Министрите тогава се движеха без охрана. Двамата застанаха на ръба на изкопа и наблюдаваха работата. Понеже теренът беше ронлив и нестабилен, Кимон Георгиев се подхлъзна и полетя към изкопа. Реагирах светкавично и го задържах за дрехата. Благодариха и си заминаха. По-късно научих, че е воювал като офицер във Втората световна война и в сражение при завоя на река Черна е загубил едното си око. Сигурно затова се и подхлъзна. 

По време на комсомолска конференция на баташките водносиловци се събрахме в Батак. Изненадата беше голяма, когато пристигна Вълко Червенков - тогава министър-председател и ръководител на БКП. И сега ми е пред очите как този исполин се наведе и влезе през ниския вход на църквата. За да се поклони пред черепите на изкланите батачани. За да се поклони и пред ковчезите - 32 на брой, на убитите баташки партизани. С признателност и уважение за саможертвата.

За мен е късмет, че съм се срещал с такива хора и пазя съкровено спомените си.

Христо ХРИСТОВ-Референта