Любомир Халачев издаде петата си книга с разкази

"10 неща, които никога няма да правя" е петата книга с разкази на проф. д.н. Любомир Халачев (издава "Захарий Стоянов"). Официалната премиера ще бъде планирана след овладяването на пандемията. Междувременно, книгата може да бъде намерена в книжарницата на НАТФИЗ и във всички книжарници "Хеликон", научи ДУМА от Десислава Димитрова, гл. експерт връзки с обществеността на НАТФИЗ. "Опитах се да събера интересни и забавни разкази, много от тях напомнящи живота преди карантината. Мисля, че когато си спомняме хубавите моменти от живота и когато се усмихваме, лошите неща по-бързо отшумяват", споделя авторът. 

Любомир Халачев притежава майсторството да изгражда релефно образите на своите герои без излишества и разсейващи подробности. Най-главното качество на тези разкази се състои в непринуденото и не натруфено повествование, което възпроизвежда пред нас панорамата на днешния сложен, противоречив и често пъти драматичен делник, отбелязват от издателството.

Проф. Любомир Халачев завършва ВГИК в Москва през 1972 г. През 1974 г. се посвещава на образованието по операторско майсторство в НАТФИЗ. От 1975 г. работи в Студия "Време" като оператор и режисьор на документални и научно-популярни филми. През 1991 г. основава "Кодиак" - продуцентска фирма, която по-късно се преименува на "Кадиак Филм". Проф. Халачев е един от основателите на Асоциацията на филмовите продуценти. Работи като режисьор, продуцент и сценарист на документални филми и телевизионни драми. Специализирал е в Полша, Италия, Франция и Дания. Бил е гост-преподавател в Сингапур. Ръководител и лектор на семинари и уъркшопове в европейски програми, член и председател на журита на български и международни фестивали. Професор, доктор по изкуствознание. Бил е декан на факултет "Екранни изкуства" на НАТФИЗ (2005-2011) и ректор (2011-2015). В момента преподава документално кино на студентите по филмово и телевизионно операторство и продуцентство в магистърската програма "Мениджмънт в екранните изкуства".

Създал е повече от 100 късометражни филма с множество награди на български и международни фестивали. Автор е на десетки статии, на 8 книги в областта на киното и телевизията и на 5 книги с разкази.

Следва предговорът към книгата.

"Защо...

Започвам със "защо", тъй като въпросителната дума "защо" ми харесва, но в случая по-интересно не е "Защо?", а "Как?" Как написах тази книга е по-важният въпрос, защото тя беше написана в обстановка на тотална карантина. Такава, каквато аз не помня за последните седемдесет години. И не само аз, цяла България не я помни. И не само България - цяла Европа каза, че не си спомня нещо подобно. И доколкото разбрах, всички континенти (с изключение на Антарктида) се оказаха в подобно положение. И затова ние в България попаднахме не както обикновено в изключенията, а бяхме точно в средата на правилото - карантина до край.

Когато попаднеш в подобно положение, първо се оглеждаш, ослушваш и се опитваш да разбереш наистина ли е така тежко и ако е така тежко, какво ще стане по-нататък. Защото тежкото си е тежко, но ако по-нататък ще стане по-леко някак си не тежи така страшно. Но в средата на карантината се разбра, че няма да бъде по-леко и скоро няма да има някаква яснота какво ще бъде по-нататък. Тогава аз се замислих и си казах: "Няма начин в историята на Човечеството да не е имало подобно положение. Дай да видим какво са правили хората тогава и да се опитаме да го повторим. Няма вечно да откриваме велосипеда - веднъж открит, той се е завъртял и трябва само да го използваме и да се движим напред!"

Щом като взех това решение и някак си ми олекна. Олекна ми не защото знаех какво ще направя, а защото бях сигурен, че има изход. И този изход не идваше от политици, от военни, от социолози или икономисти. Идваше оттам, откъдето обикновено не го очакват - от културата. Защото всичко, което е ставало в Историята, вече някъде е било описано, драматизирано, нарисувано, анализирано и възпято по някакъв начин. 

Направили са го за наше удобство колегите от миналото. Като казвам колеги, не искам да съм нескромен и да се сравнявам с гениите, но все някак трябва да се обърнем към тяхното наследство. И докато така си мислех и се чудех от кой век да започна, видях в библиотеката старо издание на "Декамерон". "А!- казах си аз. - Ами то е готово, само чака да го вземеш!" За съжаление там практическата ситуация се оказа друга, младежите бяха затворени само за десет дни, в луксозна вила, безгрижно си бърбореха и се отдаваха на чувствени наслади. В случая бяхме в безвремие и нямаше нищо чувствено, освен това, че попадах в групата на тези, които ходят в магазина сутрин до десет и половина - ако това може да извика някакви чувства, разбира се.

Затова аз опитах нещо друго, което колегата Бокачо не е имал на разположение в онези времена - обикновения безжичен телефон. А за да бъда изчерпателен в средствата, към него прибавих фейсбук и интернет. Просто се обадих на приятелите, с които обикновено нямаме време дълго да си говорим, и изведнъж с тяхна помощ потънах в дълги и сладки спомени за миналото време. И понеже обстановката беше такава, че не вдъхваше много надежда и спокойствие, моите приятели се надпреварваха да си спомнят истории, които някак си представяха живота в по-светли краски. Ето така се родиха тези малки разкази - истории, разказани ми от моите приятели в обстановка на тежка карантина, докарана ни до главата от ужасната глобална пандемия.

Това е практическата истина. Останалото беше лесно - да седна и да ги запиша по възможност така, че да не звучат тъжно, за да се опитам поне малко да дам надежда на тези, които ще ги прочетат."

Снимки НАТФИЗ