Любка Александрова: Проектът АЕЦ "Белене" ще направи района атрактивен

Община Левски се намира в сърцето на Дунавската равнина и е част от област Плевен. Районът е с отлични комуникации във всички посоки, има традиции в селското стопанство и леката промишленост, а през последните години възстановява икономиката си. Град Левски е център на общината с още 12 населени места - Асеновци, Аспарухово, Българене, Градище, Изгрев, Козар Белене, Малчика, Обнова, Стежерово, Трънчовица, Божурлук и Варана. Общото население е около 24 000. Градът е важен транспортно-комуникационен център, а преминаването на международния път Е-83 през региона и близостта му до ферибот "Никопол - Турну Мъгуреле" го правят привлекателен за инвестиции. Първите сведения за съществуването на гр. Левски датират от времето на османското владичество като село Караагач (Черен бряст). От 1897 г. селището носи името на Апостола на свободата - Левски. На 3 август 1945 г. с решение на правителството е обявено за град.

"Липсва яснота при разпределянето на средствата за отделните общини. Нужна е прозрачност и точни критерии, които да са еднакви за всички"

ЛЮБКА АЛЕКСАНДРОВА е родена и израснала в гр. Левски. Завършила е СОУ "Крум Попов" в родния си град, а след това право в Бургаския свободен университет. След дипломирането си работи като адвокат. Била е председател на ОбС на БСП, два мандата общински съветник от социалистическата партия, председател на Общинския съвет в града. За втори мандат е кмет на общината, избрана с листата на БСП.

- "Млад и с бъдеще" - това е девизът на град Левски. Какво е днешното лице на общината?

- Не е лесно да се живее днес в провинциален град с големината на Левски. Девизът ни дава надежда с какво да се занимаваме и ни връща към историята, с която се гордеем. Градът е имал икономика, сега я няма в онази форма, в която е била. Днешното лице на гр. Левски е търсещо.

- Да се стигне до хората не само в град Левски, но и в крайните къщи на село Трънчовица - с тази рецепта "лекувахте" своя град и община през първия си мандат. Какво е състоянието на пътната инфраструктура в общината година преди края на втория ви мандат?

- В общината не се случваше почти нищо и хората очакваха промяна. Получих доверието им и наистина започнах с инфраструктурата. Не е нормално в ХХт в. хората да не могат да стигнат до училище, до работа, до областния град или до общинския център заради разрушени пътища или липсващи такива. В голяма част от селата нямаше положен дори натрошен камък. Поставих си за цел да не делим хората на градско и селско население, а да решаваме проблемите един по един на всички.

Започнахме да купуваме техника, с която сами да извършваме ремонтните дейности при много по-ниска себестойност. За седем години успяхме да ремонтираме 85 на сто от асфалтовите улици в града и общината. Каменните улици по селата вече се броят на пръстите на едната ръка. Не пропускаме възможност да привличаме средства по европейски програми, които поради обема си дават възможност за по-сериозни ремонти на по-големи обекти. В предния мандат реализирахме такъв проект за основни улици в гр. Левски. В този мандат също кандидатствахме - предстои започване на ремонтни дейности на 7 улици в градската част, което ще даде нов облик на общинския център.

Успяхме да привлечем и вниманието на държавата да бъдат ремонтирани третокласните и второкласните пътища в общината, които в последните 30-40 години не бяха виждали основен ремонт. Лошите пътища възпират възможностите за туризъм, културни инициативи, бизнес. Останали са 10-15 км за ремонт, които се надявам догодина да бъдат оправени. Това ще реши проблема на общината за следващите десетина години.

- Осъществиха ли се плановете ви за модернизация на ВиК инфраструктурата?

- ВиК-секторът основно е зависим от държавната политика. Община Левски, както и повечето общини в България, е част от ВиК-асоциация, която би следвало да движи всички бизнес намерения и планове, свързани с ремонти. Тя също е зависима от държавната политика и от възможностите да кандидатства за привличане на средства. Над 150 км е водопроводната мрежа само в града, още толкова - в селата. Това е 70-80-годишна мрежа. Изискват се милиони, за да бъде подменена. Имаме големи проблеми с качеството на водата. Направили сме проектите, както изискваше държавната политика към 2014 г., но в края на миналия програмен период държавата реши, че на общини като Левски (такива са още 40 в България) се отнема финансирането. Останахме на етап завършено проектиране. Сега ползваме този проект и поетапно, ако намерим средства, улица по улица, обект по обект, кандидатстваме или сами финансираме подмяна на водопроводи. По този начин нещата ще се проточат и трудно ще се усети ефектът.

Успяхме само в с. Малчика да реализираме проект по селските мерки. От години хората там вече нямат проблеми с водния сектор и с качеството на водата. За съжаление, пак поради неуредиците от страна на държавата, при този прием, при който имаше възможност да се кандидатства по селските мерки преди две години с водни проекти, бяхме подготвили проекти за две села, но тъй като една от общините не пожела да влезе във ВиК-асоциацията, нито една плевенска община не можа да кандидатства с водопроводен проект. Сега всички общини са в асоциацията, но няма опции за кандидатстване. Въпреки нашите усилия и активност, държавната политика не дава много възможности. Разчитаме на бизнес плановете на ВиК - където ще асфалтираме, предварително съгласуваме и искаме подмяна на водопроводите.

- Регионалното ви депо за отпадъци е най-доброто като проект и строителство у нас. Какви са ползите за общината?

- Петте общини, които сме обхванати от регионалната система за третиране на битови отпадъци, плащаме и най-големите такси на депото - 75 лв. на тон. Такава такса и в столицата не се плаща. При разликата в доходите между София и Левски как смятате, че се посреща тази такса от недотам богатото население на общините Левски, Павликени, Никопол, Белене и Свищов? Модерността на системата може да възхищава хора, които са си надвили на харча. От нас се иска да караме зелени отпадъци на 50 км. Какъв е смисълът да караме тор на 50 км, за да бъде депониран? Нашата система съдържа всички елементи и на практика тази вода, която отделя при процесите, е пречистена дотолкова, че може да се пие. Да, имаме модерна система, но доколко ползваме възможностите й? Като цяло системите в общините не са подготвени за разделно събиране на отпадъци. В контейнерите по селата всичко. Общините, на които им предстои да изградят подобни системи или да доусъвършенстват съществуващите, трябва внимателно да обмислят въпроса. Ние бяхме поставени пред свършен факт. Имаме съмнения обаче, че държавната политика, която би трябвало да се грижи за чиста околна среда, всъщност се грижи как по-добре да обслужи няколко фирми.

- Първенци сте в областта по санирани блокове. На много места се оплакаха от качеството, от цените.

- Санирането стана факт поради активността на общинската администрация и добрия контакт с гражданите. В Левски бяха три от първите 30 блока в държавата, одобрени за саниране. Общо 5 сгради са санирани в града по програмата. Ако хората не желаят това, общината нищо не може да направи самостоятелно. Към днешна дата очакванията се оправдаха на 100%. Не сме имали проблеми с ремонтите. Но имаше сериозен инвеститорски контрол. Ако държавата си е на мястото и регулира процеса, никога не може да се злоупотреби.

- По-лесно ли ще работи местната власт с бюджета за 2019 г.? Къде държавата греши в сметките за общините? Стигат ли ви парите?

- И община Бургас да попитате дали й стигат парите, отговорът ще е същият като на община Левски. Имаме завишение на капиталовите разходи с 40 000 лв., което за последните 5-6 години е положителен факт. Извън средствата за образование, които всеки месец се актуализират нагоре, всички останали функции са недофинансирани. Проблемите за решаване са повече от средствата, които се предвиждат за това. Държавата не бърка, тя умишлено разпределя парите по този начин. Липсва яснота при разпределянето на средствата за отделните общини. Нужна е прозрачност и точни критерии, които да са еднакви за всички.

Многократно сме обсъждали в сдружението на общините как да се увеличат постъпленията чрез отделяне на процент от данъците за общините. Тези идеи обаче никога не са били проигравани с цифри. Държавата продължава да залага на централизираното разпределение на средствата. Това не е добре за общините. Децентрализацията остава на приказки. 

Хубаво е, че са заложени средства за повишаване на заплатите на общинската администрация. Защото губим ценни кадри, които изтичат към частния бизнес. Малко са общините, които имат възможности за собствени приходи и могат да си позволят актуализация на доходите на администрацията в синхрон с промяната в минималната работна заплата.

- Отделяте средства за образователна инфраструктура. Сполетя ви сериозно бедствие преди година и половина - градушка, която нанесе щети на много сгради? Как се справихте с последиците?

- Градушката засегна сериозно града и още две села в общината. Справихме се с помощта на държавата. Комисията по бедствия и аварии финансира основните ремонти на покривите. Така и учебната година не беше провалена. Покрай справянето с последиците от природното бедствие решихме проблеми, които щяха да ни отнемат години.

На практика направихме образователна реформа в общината. Не закривахме училища, а ги обединявахме - гимназия с начално училище и два техникума. Запазихме преподаватели и специалности. Кандидатствахме по програмите за оптимизация с тези училища и това ни даде възможност да направим вътрешни ремонти. Нямаше и социално напрежение, каквото предизвиква закриването на училище или детска градина.

В момента се извършва ремонт на основната гимназия в гр. Левски. Средствата дойдоха малко преди началото на учебната година, но до началото на лятото ще имаме енергийно ефективна и красива гимназия. Ще изградим нови спортни площадки в рамките на целия двор, което не успяхме да направим за друго училище.

- Инфраструктура, инвестиции, намерения, но без хораЕ Какво е бъдещето на общината като работни места, бизнес и перспектива за младите?

- Това е болна тема. Общините ни са там, където са. Географията им е такава, каквато е. Хората са такива, каквито са. И предприемачите - също. България не е най-атрактивното място за инвестиции. Ако някои общини имат шанс да разполагат със сериозни местни предприемачи, Левски не е от тях. Налага се да търсим варианти за привличане на такива. Бизнес климатът в общината е благоприятен - няма режими и ограничения. Ще се върна в началото на разговора ни - твърде дълго бяхме с неугледна инфраструктура, поради което останахме извън картата на бизнеса. 

- Разчитате ли на проекта за изграждане на втора атомна централа в Белене, за да живне и вашата община?

- Този проект би дал достатъчно въздух на региона. Ще го направи атрактивен. Сега като цяло той не е привлекателен. Търсим новите си лица. Затова инвестираме в образованието, в училищата. Не сме спрели да търсим и външни инвестиции, но те идват там, където има инициатива. А нашите хора все още чакат нещата да се свършат от друг. Усилията ни са насочени към работата с младите - те трябва да бъдат мотивирани да желаят да останат да работят тук, в общината, да проявяват трудолюбие, инициативност, желание за развитие. Поощряваме всички таланти, всички успели млади хора, за да може те да се чувстват сигурни тук, да имат самочувствие. Да искат да работят и да виждат, че като го правят, получават заслужено признание.

- На културния календар на Левски може да завидят далеч по-големи общини, че и столицата? Как съумявате да съхраните и да развиете читалището, самодейните състави в околните села, да организирате оригинални и свързани с традициите прояви?

- Точните хора на точното място, както и желание - така успяваме. По време на предишния програмен период, освен улиците, успяхме да ремонтираме и читалищата. А те са нашата връзка с традицията, с възраждането. Читалищата и училищата са в основата на културния ни календар. Нашите самодейци стават все по-добри. Така се раждат традициите. А град Левски има своите артистични заложби, има ген. И левчелии не само с удоволствие участват в проявите, но се вдъхновяват все повече.

- С община Левски са свързани двама известни българи - Григор Вачков и Георги Парцалев? Как идните поколения ще си спомнят за тях?

- Трябва да намерим начин да предадем на следващите поколения този ген, за който говоря. Имаме духа, заложбите, остава да ги материализираме. Напролет започва строителството на Летния театър, който ще бъде до читалището и ще е част от комплекс "Георги Парцалев". Вече мога да споделя, че възложих проектирането на музей "Георги Парцалев". Очаквам до 2-3 месеца да е готов идейният проект. Ще го обсъдим с гражданите на Левски, за да го припознаят, след това следва набиране на средства и изграждане. Този комплекс трябва да стане за левчелии и за гостите на града онова място, което те харесват, обичат и искат да посетят. В Левски все още живеят хора, които са познавали лично Георги Парцалев.

Мнозина вече знаят къде се намира и село Трънчовица. Но има още какво да се направи, за да популяризираме родното място на друг забележителен актьор - Григор Вачков. Радвам се, че освен емоционално и духовно, съумяхме и материално да оставим спомена за него. Направихме го с изграждането на културния комплекс "Григор Вачков" на мястото на родната му къща. Семейството на Вачков има положително отношение към центъра. Какво друго можехме да направим за него, освен сцена? Комплексът е открита сцена и се надявам, че един ден ще стане училище за млади таланти.

- А какъв проект за интегриране на ромското малцинство изпълнявате?

- Не работим по конкретен проект за интеграция на малцинствата. Всичките ни действия са стъпка към интеграцията. В Левски няма гета, няма етнически въпрос, който да създава напрежение. Всички етноси живеят нормално, по еднакъв начин. Има известен проблем със съзнанието, че трябва ромите да се обучават, да посещават училище, да бъдат грамотни и полезни за себе си, но се справяме и с това. Отварянето на границите, глобализацията интегрира етноса, научи го да се справя с проблемите.

- Каква е рецептата за успешен кмет? Какво ще довършите през следващия мандат?

- Да обичаш мястото и хората, на които си кмет, да нямаш ограничения в мечтите си как да направиш това място по-добро, и огромно търпение да реализираш тези мечти. Мечтата ми е да завършим културния комплекс "Георги Парцалев".

Тараклъка пее и танцува

Жителите и гостите на община Левски казват, че няма по-подходящо място да се върнат към корените си и да усетят магията на българската фолклорна традиция от природното богатство на с. Градище - лесопарк "Тараклъка". За пети пореден път през 2018 г. под короните на вековните летни дъбове стотици самодейци, приятели и гости от цяла България и различни точки на света си дадоха среща. И си обещаха, че ще направят всичко по силите си, за да съхранят и да предадат на поколенията духа на българското народно творчество. Инициаторите на фестивала "Тараклъка пее и танцува" са радетели на българщината, истински родолюбци, които милеят за родния край. Затова и през 2019-а, в най-горещите дни на лятото, тук, под дъбовете на Тараклъка, отново ще си дадат среща най-добрите певци, музиканти и танцьори. Гостоприемството на местните хора вече е пленило и хиляди почитатели на традиционната българска кухня.