22 Февруари 2020събота02:44 ч.

Нидал Алгафари:

Лявото е проект, България без него не може

Къде е социалистическият трибун, който да излезе напред, да се качи върху едно буре - например пред един завод - и да поведе хората след себе си, пита режисьорът, сценарист и политически пиар

/ брой: 186

автор:Лилия Томова

visibility 2226

НИДАЛ АЛГАФАРИ е роден през декември 1965 г. в Дамаск, Сирия, в семейството на българка и сириец. Завършил е кинорежисура в НАТФИЗ. Той е автор и режисьор на студентското предаване "Ку-Ку", делегиран продуцент на "Шоу и развлекателни програми" в БНТ, продуцент, съсценарист, режисьор на игралния филм "Ла донна е мобиле", продуцент и режисьор на тв предаването "Анонси" и на култовия "Наблюдател". Режисьор е и на документалния филм "Сирия - история и легенди". Един от най-известните политически пиари в България. Изпълнителен директор на БНТ от юни 2002 до май 2004 г. Женен, има дъщеря и син.

- Нидал, защото името ви в превод от арабски е "борба", кажете "срещу" или "за какво" се борите днес?
- Преборвам се с кризата, това е много сериозна работа. Шегувам се. А истински се боря освен с прословутата криза още и да променя някак усещанията си за това, което не става в БСП например. И което много ми тежи. Аз 20 години живея с тези хора, не ми е все едно какво се случва. Иначе работя над сценарий за нов филм, който едва ли ще реализирам тази и следващата година, но може би по-следващата ще стане...
- Не ви е все едно какво става с бесепарите, това е ясно, но ще ви питам направо - "разведохте" ли се с БСП? Защото на парламентарните избори други бяха пиари на кампанията.
- Чак до развод не сме стигали. Нали знаете - във всяко семейство има периоди, в които членовете му и не се разбират и даже не се долюбват. По "обикновените причини" - някой бил застанал по-близко до "бащицата", друг - по-далече. Е, във въпросния период не бях нито близък, нито близко до бащицата. Със сигурност е имало причини, поради които да не ме поканят да работя на национално ниво. За т.нар. малки кампании обаче бях поканен и работих за тях.
- Какво е най-важното и доколко политиката зависи от пиарите, колкото и велики да са?
- Поне външно има свързаност. Но едното е форма, другото - съдържание. Политиците трябва да дават съдържанието, а ние да го положим в някаква форма, да го представим в по-нестандартен вариант, за да го приемат хората. Но тези, които се занимаваме с пиар, с имидж, с реклама, няма как да заместим същината.
- Когато не "пиарствате", какво правите?
- Работното заглавие на новия ми сценарий е "Мор".
- Нидал, ляв човек ли сте, каквото и да означава това? Всъщност - какво означава за вас?
- Ако си призная "без бой" - да, ляв съм, мигом ще ми лепнат хиляди етикети, а и истории, а сигурно ще започнат да ме замерват и с прашки. Сериозно - ами всички хора по света са леви по убеждения. Всички. Няма човек, който да не е състрадателен, да не е даже милозлив, да не е повече или по-малко добър. Няма такъв човек - включително и най-богатите, които се водят ужким за много десни, всъщност не са такива. Лявото според мен е проект. Леви са хората, които се опитват да защитят най-слабите, най-беззащитните - нали все пак не всички могат да бъдат силни?
- Това, което казвате, ми звучи еретично - и аз, и доста други хора просто не виждаме подобно социално ориентирано богаташко поведение - и у нас, а и за по света не се чува...
- Ама не можем да съдим по приказки, по откъслечни действия, защото много важни са и намеренията на човека.
- Добре, няма да спорим. Но няма как да не ви питам, тъй като толкова години правите кампаниите на БСП - защо напъдихте, грубо казано, а казано иначе - защо се разделихте с Петя Буюклиева, с Веско Маринов, с много други "червени" певци?
- О, много са - и Мишо Белчев, и дует "Ритон", и "Мистерията на българските гласове", и квартет "Славей". Всички те бяха с БСП и са едни от най-качествените в България. Защо сега не са с нас? Има много причини, ние май "втръснахме" с едни и същи изпълнители. Не че са лоши, но "пренаселихме пространството" с тях. Веско Маринов обикаляше всички градове на страната - и по кампании, и в свои турнета, концерти, по празниците на градовете. В един момент се оказа, че този обичан певец вече трудно може да събере хората и да даде "тласъка". Певците трябва да си отдъхнат от публиката си, обратното също е вярно. За да има време творецът да създаде нови неща, които да предложи на хората. Другата причина е чисто финансова - понякога тръгваме с обещани възможности, а после се оказва, че ги нямаме... Певците например очакват големи турнета, ние им осигуряваме само по 4-5 концерта. Но пък трябва да се отчита и къде, и какво се слуша - да, някъде харесват Веско Маринов и Мишо Белчев, но другаде съвсем не е така, там трябва да бъде предложен друг вариант. Много "засилихме" поп фолка, но той е масово явление, част от България едва ли не само него слуша. Истината е, че не съм чул в БСП да се казва: "Веско да не пее", или "Мишо да не пее". Тези изпълнители са трубадури, те изнесоха най-трудните, най-тежките за партията години направо на гърба си. Помните ли, когато Веско Маринов пееше за БСП, направо си го плюеха, както се казва, повсеместно. Беше мачкан, беше блъскан. Мишо Белчев, Петя Буюклиева - също.
- Който е почтен и има памет, няма да вземе да отрича това. Но защо пък днес хора като Тончо Русев, като Евтим Евтимов, като Веско Маринов пеят дитирамби на властта? Как от "Ален мак" се мина към "Химн на МВР"? Как се случва това?
- Искам да разгледам нещата в два аспекта. Първият е като произведение. Дали стиховете на Евтим Евтимов са на ниво? Аз смятам, че това си е той, Евтим Евтимов, той това го може. Направил е химн и хубаво го е направил. На Тончо Русев музиката му не е ли хубава? Прекрасен е маршът. На Веско Маринов изпълнението също е великолепно. Т.е. трите компонента ги има, създадена е много красива песен, това не бива да бъде отричано. Въпросът е, че изпълнението й като химн, като ода на МВР в момент, в който вътрешното ведомство не е с добро име, не го гледат с добри очи хората, не е избран точно... Такъв химн трябва да се пее в държава, където битовата, а и другата престъпност, е на друго ниво. Ето, това ни подразни. И друго ни подразни, разбира се - някогашният трубадур на БСП днес възхвалява Цецо... Няма да го укорявам, той има право да пее, за когото пожелае. Човекът може да е разочарован, обиден и мога да го разбера. Не бива да сме чак такива моралисти, че да го съдим. Нали и Христос е казал: "Който е безгрешен, нека пръв хвърли камък." Е, аз не мога да хвърля камък нито срещу Веско Маринов, нито срещу Тончо Русев и Евтим Евтимов. Пък и не обичам да хвърлям камъни срещу когото и да било. Всъщност в началото на демокрацията много хора се дразнеха, че Лили Иванова пее за СДС - примата, израснала в комунизма, примата, стояла толкова близо до властта!... Но правото й да пее, за когото пожелае, е свещено. Откъде накъде ние ще решаваме, че трябва да вкараме когото и да било в калъпи - "червен", "син". Аз например много съжалявам, че на концерти на БСП не е пял Кирил Маричков например - голямо име, страхотен певец. Това истински ме дразни - защо трябва да разделяме творците? Защо да отделяме "в друга графа" същия Кирил Маричков, или Графа, или Васко Кръпката? Те са национално богатство на държавата, защо "си ги разделихме" по безобразен начин? Както, впрочем, се разделихме на сини, червени, зелени... И не творците са виновни за това.
- Много хора ви свързват главно и преди всичко с "Ку-Ку", различното предаване от зората на демокрацията, за което и много от нас тъгуваме. Днес времената са други. И все пак - има ли място за политическо предаване с толкова хумор и сарказъм, каквото беше студентското? Ще ли ви се да работите "нещо такова"?
- Много, ама много ми се иска да работя точно "нещо такова". Но си има подобно предаване - "Шоуто на Слави" е такъв тип. Разликата между "Ку-ку"-то и днешните предавания е в това, че тогава политиците играеха себе си, не ние ги играехме. Там поставяхме и - Бог да го прости - Луканов в определена ситуация, поставяхме и Нора Ананиева в какви ли не ситуации, и Клара Маринова, за Васко Нубиеца пък да не говорим. Те сами правеха хумор и сатира със себе си. В момента играят актьори и импровизират страхотно - и Любо Нейков, и Зуека, и Мариан Бачев. Но... те играят политиците. При нас политиците играеха себе си.
- В "обществено-политически план" около какво "се върти главата ви"?
- Признавам си - все около БСП. Например - защо понякога й се случват, направо казано, макар и с извинение, идиотщини. Обидно ми е, че партията изпадна в криза на лидерството. Боли ме, че вместо да тръгне да се бори като изцяло опозиционна формация, да намери нова форма, в която да се показва пред обществото, ние продължаваме да си говорим по изключително консервативен начин, понякога - елитарен, но който не може да бъде разбран дори от хората в една аула, камо ли от народа. А нещата са простички - трябва да тръгнем срещу т.нар. промени днес. Българите още помнят - във всяко село, дето се вика, имаше болница. Образованието си беше с традиции, пенсионното дело не оставяше съмнение за зрелите ни години. Сега всичко се обърка тотално, придобивките, които имахме, ни се изземват всеки ден, в държавата има безумен хаос. Да, БСП има аргументи, но няма кой да ги чуе. Защото езикът, на който говори, начинът, по който казва нещата, не стигат до хората. Има скъсана нишка.
- Е, кой е крив?
- БСП си е крива. Част от ръководството - не посочвам никого конкретно - все още си живее с мисълта, че пленумът, на който се събират, е от "грандиозно значение" за държавата. Както беше при управлението на Тодор Живков... Мислят и че един конгрес ще разреши едва ли не проблемите ни, та трябва да чакаме накъде ще повее вятърът... А нещата просто вече не са такива и това е тъжно. В държава, била винаги с по-ляв уклон, да го няма човека, който да излезе напред, да се качи на едно буре - например пред завод, пред фабрика - и да поведе след себе си хората! Толкова леви трибуни сме имали, толкова истински уникални политици, просто - световни величия... И днес някои от левите не че нямат аргументи и позиции, но говорят на език толкова откъснат от хората, че просто губят връзката си с тях.
- Остава ли надежда за лявото в България?
- Със сигурност, разбира се - без ляво не може. В България пък - съвсем не може.

Облаци и вятър в събота

автор:Дума

visibility 40

„Лафка“ фалира, затварят павилионите от утре

автор:Дума

visibility 245

Предлагат намаление на половина на стажа за отпуск

автор:Дума

visibility 126

Властта отложи влизането в чакалнята за еврото

автор:Дума

visibility 436

/ брой: 36

Харчим 3 пъти повече за почивка в чужбина

автор:Дума

visibility 208

/ брой: 36

Германски неонацист уби деветима мигранти

автор:Дума

visibility 377

/ брой: 36

Евролидерите обсъждат бюджета на ЕС

автор:Дума

visibility 161

/ брой: 36

Какво разказа Еl Periodico за Борисов

автор:Дума

visibility 185

Тъпанари*

автор:Ина Михайлова

visibility 1232

/ брой: 36

Сагата с винетките

автор:Ростислава Иванова

visibility 281

/ брой: 36

Организираният хаос в поземлената реформа

visibility 356

/ брой: 36

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ