10 Август 2025неделя01:52 ч.

Снимка X

Лятото на европейското унижение

Америка знаеше, че ЕС е слаб и преди, но сега и останалият свят знае

/ брой: 143

visibility 1095

Марк де ВОС,
Financial Times

В началото на лятото перспективата за трансатлантически развод надвисна над Европа, а бъдещето на Украйна, НАТО и търговията остана неясно. Днес, с предстоящите плажни почивки, европейските лидери сигурно въздъхват с облекчение. Американският президент - същият, който нарече НАТО отживелица, обеща да сложи край на конфликта в Украйна за 24 часа и обяви ЕС за враг - вместо това застана на тяхна страна. Поне засега.
Но за да умилостиви Доналд Тръмп и да ограничи апетитите му, Европа трябваше да отстъпи и да плати - поне три пъти. Първо за НАТО, обещавайки стотици милиарди долари допълнителни разходи за отбрана и сигурност. След това за Украйна, ангажирайки се да се раздели с оръжията, от които Киев се нуждае. 
А тази седмица - и за търговията: САЩ едностранно повишиха митата, въпреки обещанията на Европа да купи американски енергоносители и оръжия на стойност над 1,3 трилиона долара и да инвестира в американската икономика. 
Европейските преговарящи биха могли да възразят, че американските мита са били дори по-високи за редица други страни, че европейските производствени стандарти и изисквания за безопасност остават в сила, че американската енергия е привлекателна алтернатива на руската енергия, че покупките на оръжие вече са включени в плановете на НАТО, че европейските инвестиции в американската икономика щяха да продължат така или иначе. 
Но Европа не може да игнорира факта, че администрацията на Тръмп я е принудила да се подчини. Водещият световен блок за свободна търговия не успя да се защити. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен дори стигна дотам, да заяви, че Европа е виновна, повтаряйки лъжливата реторика на Тръмп, че търговията е игра с нулев резултат. 
Като цяло, на Европа й липсват икономическата сила, военната мощ и споделеният мироглед, за да се обедини в защита на своите ценности и интереси. Европа не може да води търговска война със САЩ, защото е разделена. Не може да си позволи такава, защото е слаба. Европа не може да играе по "изкуството на сделката" на Тръмп: това би включвало геополитика, твърда сила и егоизъм в технократичния процес, за който е създаден ЕС. Америка вече знаеше това. И останалият свят най-накрая го разбра. Европа въздъхна с облекчение, но това облекчение е плод на безсилие и унижение.
Ще накара ли това най-накрая Европа да се почувства като геополитическа суперсила и да действа като такава, или ще задълбочи европейското разделение и зависимост? 
Признаците не са обнадеждаващи. Европейските страни са нетърпеливи да увеличат разходите си за отбрана и сигурност, но стимулирането на общите обществени поръчки е най-доброто, на което могат да се надяват. Три години и половина след началото на конфликта Европа все още не е в състояние да произведе ключови оръжия за Украйна.
Влиятелни доклади настояват за задълбочаване на европейския единен пазар като геополитическа движеща сила в енергетиката, отбраната, комуникациите и финансите, но досега тази инициатива не е получила политическата подкрепа, която заслужава. Борбата срещу индустриалния упадък все повече се връща към миналото, когато държавната подкрепа подкопаваше паневропейската пазарна интеграция. Мобилизирането на общи европейски средства - може би най-лесният път - остава табу, както за пореден път показаха последните дискусии за следващия бюджет на ЕС.
Основното събитие на годината в европейската политика беше повторното утвърждаване на Германия като мощен военен играч, като Берлин се очаква да похарчи над 600 милиарда евро за отбрана и сигурност в рамките на пет години. Показателно е обаче, че правителството на Мерц следва подход "Произведено за Германия", а не "Произведено в Германия", отказвайки да постави страната си начело на коалиция, която би могла да формира основата на бъдещ европейски отбранителен съюз. По подобен начин неотдавнашното споразумение от Ланкастър Хаус между Великобритания и Франция само потвърждава дългогодишно "индустриално споразумение", което позволява на двете страни да играят роля като национални сили в европейската сигурност и отбрана, но не и като стълбове на по-голям паневропейски проект.
Жан Моне веднъж е написал, че "обединена Европа ще бъде оформена от кризи и ще бъде сбор от решенията, взети за преодоляването им". Неговият колега и съосновател на ЕС Пол-Анри Спаак отбелязва, че "в Европа има само два вида държави: такива, които са просто малки, и такива, които все още не са осъзнали напълно, че са малки". За да спрат по-нататъшното унижение на Европа, водещите й държави трябва да почерпят от мъдростта на Спаак и да препрочетат Моне.

Двойно обозначение на цените от днес

автор:Дума

visibility 3068

/ брой: 146

Среща Путин - Тръмп в близките дни

автор:Дума

visibility 3008

/ брой: 146

Влязоха в сила митата на САЩ

автор:Дума

visibility 3031

/ брой: 146

Додик свиква референдум, за да запази поста си

автор:Дума

visibility 3093

/ брой: 146

Накратко

автор:Дума

visibility 3083

/ брой: 146

БСП и шаманите

автор:Александър Симов

visibility 3103

/ брой: 146

Защо го допускаме?

автор:Барбара Пейчинова

visibility 3090

/ брой: 146

50 години по-късно светът пак е на кръстопът

автор:Кристиан Вигенин

visibility 3445

/ брой: 146

Сага за хуманоиди

автор:Олга Маркова

visibility 3164

/ брой: 146

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ