Лудост и зрелища на празника на племето самарки

В началото на юни колегата Питър Кросбъри, англичанин, който вече четвърта година живееше в тази страна, ми каза, че след няколко дни в Меланже започва празникът на племето самарки и това екзотично зрелище заслужава да се види. Покани ме да го придружа.
Тази идея разпали любопитството ми и се съгласих. На 6 юни Питър ми съобщи, че тръгваме на следващия ден. Понеже ме беше известил, че празникът започва на 10 юни, го попитах защо ще тръгваме толкова рано. По картата бях проучил, че разстоянието от Луанда до Меланже е към 280 км. Според мен то би следвало да се измине за не повече от 4-5 ч. с влак. Затова предложих да тръгнем на 9 юни.
Той ми отговори, че в Ангола влаковете се движат бавно и затова ни трябва повече време. Доверих му се и тръгнахме от Луанда на 7 юни в 10 ч. Влакът се понесе със скорост около 50-60 км в час и към 15 ч. пристигнахме в Гамират, където свършва нормалният релсов път. Оттам трябваше да продължим с теснолинейка.
Чакахме два часа и половина, докато се появи малък локомотив с 4 вагончета, каквито дотогава бях виждал само на архивни снимки. Във вагончетата нямаше дори пейки за сядане. Хората се разполагаха върху багажите си или направо на пода.
Композицията се задвижи след около три часа със скорост 15-18 км в час. Тогава разбрах защо Питър ми каза, че трябва да тръгнем 3 дни преди откриването на празника. Освен това се оказа, че на всяка спирка влакът престоява поне по 15-20 мин., през което време дрънкат камбани и призовават пътниците да се качат във вагоните. Само че те... не бързат, защото на перона са запалили огньове и на тях приготвят супи и други ястия, с които да се хранят по време на пътуването.
Насипват приготвеното в изкорубени черупки от кокосови орехи и местната тиква серваса. Никой не го е грижа, че се движим със скорост от 15-20 км, а като се вземат предвид и продължителните престои, тя реално е не повече от 10 км в час. Във вагончетета се яде, пие (главно авокадово вино, което обаче повече прилича на грог), хората танцуват, разменят си подаръци. И аз не останах безучастен - една възрастна анголка ми преметна през врата торба от кокосови влакна, хвана ме за ръце и ме въвлече в кръга на танцуващите.
Към 6 ч. на 10 юни се озовахме на гарата в Меланже. Бях безкрайно уморен и единственото ми желание беше да легна някъде и да спя. Питър обаче обяви, че сега започва шоуто. Наля ми чаша силно кафе с прибавка от уиски. Дойдох във форма и така успях да видя наистина забележителни неща: човек се бореше с 6-метров питон с голи ръце, друг - с 3-метров крокодил, а трети - със стадо маймуни-хищници. Имаше гълтачи на змии по метър и половина, ако не и повече...
След залеза на слънцето почти веднага настъпи мрак и запалиха буйни огньове. На тях в огромни казани се вареше месо от змии, крокодили и някакви едри гризачи, които местните наричат тесири. Свареното се поднася върху големи палмови листа безплатно на всички присъстващи. Който обаче иска да опита от банановото вино, трябва да плати по 5 дол. за кратунка, в която има 1 л.
Повечето европейци, американци и азиатци си купуваха по една кратунка, но Питър ме посъветва двамата да вземем една. Каза:
- Само да го опиташ - пивко е и приятно на вкус, но е силно почти като ром. След 200-250 г  направо заспиваш!
Когато заедно с него преполовихме кратунката, той ми обяви, че е време да се изнасяме. Мен лично питието не ме беше много опиянило и по пътя продължавах да си отпивам от кратунката, защото наистина беше с много приятен вкус.
Питър ме заведе до гарата, където ми обясни, че трябва да платим на пазача по 3 долара, за да ни позволи да спим на пейки в чакалнята. След изгрев слънце пазачът ни разбуди, понеже след половин час щял да пристигне началникът на гарата и ако ни завари да спим на пейките, ще ни поиска още по 3 долара. Предложи ни кокосово мляко, което било много подходящо за освежаване, както и пресни банани общо за 5 долара за двамата. След това ни посъветва да си купим билети за влака.
Беше 6,30 ч., а на гишето пишеше, че то започва да работи в 7,30 ч. Видял недоумението ни, пазачът ни каза, че касиерка е сестра му, с която са се договорили той да продава билети с надценка преди започване на работното време, като за това получава комисиона, което означава, че трябва да платим 5 долара повече.
Питър веднага се съгласи, защото от предишното си пътуване знаеше, че след половин час ще се образува огромна опашка и не е известно кой ще се добере до билет за първия влак, а вторият е след 12 ч.
Добре, че го послушах. Към 7 ч. започнаха да прииждат тълпи, които обсадиха гишето за билети. Настана страхотна блъсканица, стигаща до юмручни схватки. В същото време срещу още 3 долара пазачът ни настани в един от вагоните, където изчаквахме тръгването на влака, определено за 9 ч. Другите ги  пуснаха в 8,30 ч. и пак се разгоря истинска битка при качването.
Влакът тръгна към 10 ч. Всички еврпопейци, американци и азиатци се оплакаха, че през нощта са били брутално ограбени, докато са спели непробуден сън, опиянени от банановото вино.
 - За местните хора празникът е време, през което ден година храни! - каза Питър, с което направи точно заключение на случилото се.