Луд на шарено се радва

Констатация, че по Великден българинът масово ще предпочете да купи по-евтините, макар и по-некачествени полски яйца, направиха български производители. За поредна година.
    Всъщност едни доста многозначителни информации в този смисъл се появиха още покрай католическия Великден. Тогава ни предупреждаваха за опасността по нашия си празник да ядем "пренасочени" залежали евтини полски яйца. Оказва се обаче, че и да са, дето се вика, току що снесени, полските яйца пак ще са по-евтини от българските. И не само заради по-големите субсидии, които получават производителите там, а най-вече заради монопола им в Европа! Което означава, че дори и в България българските яйца не са конкурентни на полските. И как иначе, след като кокошките на само един от тримата най-големи производители в Полша снасят двойно повече яйца от носачките на всички стопани в България! Впрочем, ако се върнем назад във времето и се поразровим в статистиката, ще открием прелюбопитни и недотам лицеприятни за днешното ни положение факти. Например, през 1988 г. кокошките в България са близо 40 млн. и всяка от тях е снасяла по 168 яйца, което прави над 6,7 млрд. яйца. Тогава изнасяхме на поразия и дори глезехме чужденеца, който преди да купи, можеше да си избере цвят на жълтъка - на Запад много вървяха яйцата с почти бели жълтъци. Така беше през 1988-ма. През 2011 г., по данни на Министерството на земеделието и храните, кокошките са 6,263 млн., а яйцата, които те са снесли са 1,178 млрд.
Ей по тази причина днес полските кокошки диктуват цените в България. По тази причина нямат стойност и призивите да избираме българския продукт, защото така ще стимулираме икономиката и ще сме сигурни, че купуваме пресни яйца. Стойност има единствено цената. Колкото по-ниска е тя, толкова повече привлича като с магнит обеднелия български потребител. Колкото повече кокошки имаш и колкото повече снасят те, толкова по-евтина ще ти е стоката. Поне за яйцата е така - в сравнение с полските, нашите са като снесени от златна кокошка.
Обаче. Нещо нетипично и, меко казано, странно се случва с българина, когато купува козунак. Оказва се, че най-силната му мотивация при този избор е... шаренията. Колкото по-шаренко, толкова по-желано. Налитал на по-скъпите италиански козунаци, защото имали атрактивни опаковки! При тоя сив живот шареното радва, а цената няма значение.