Ловците на снежинки

Часът е шест, тъмно е, но уличното осветление показва картината, която ми се щеше да видя - не вали, което затвърди увереността ми, че Ловците на снежинки са на своя боен пост.
В седем заваля. В осем - понатрупа сантиметър-два върху заледения асфалт. В девет се усети, че природата се кани да ни изненада сериозно и приятно с бялата пелена, която обичаме от детството си. В десет се видя, че Ловците никакви ги няма, поне не в крайния квартал, в който живея. В единадесет след известни премеждия (като двоен или троен аксел), достигнах спирката на автобуса. В единадесет и половина пристигна. По пътя не съзрях Ловци. Само снежинки, при това - в изобилие. Мислите ми веднага отлетяха към едно, изобилно поднасяно ни по всякаккъв повод, име - на Спасителя Уорлик. Със сигурност знам, че а е казал "Enough snow!" (стига сняг), а снеголовците като фурии ще се понесат над пасторално-радостно побелялата София и детските ни спомени ще си останат спомени.
Но не би! Въпросният господин, посланик и добронамерен, както изглежда, съветник по съвместителство на премиер, правителство и половин парламент, този път остана безучастен. И може би не защото не е поискал, а сигурно заради липсата на конкретни указания от съответните му работодатели - департаменти, централи, агенции... На които между впрочем едва ли им пука за някакви си там снежинки, затрупващи поривите на някакъв си там балкански народец за весела, уютна и човешка Коледа още от началото на зимата. На Бойковата зима! Която май никога няма да свърши, както изглежда.
Във виртуалния свят Ловците на снежинки могат да се съпоставят, при това напълно реално, с всякакви други тесноспециализирани ловци - на елени, на китове, на духове, на бисери, та дори и на шпиони. Комунистически, разбира се. И в актуалните според чуждите сценаристи, поне засега, последни повели на времето,  очевадно се оказаха последните от изброените по-горе. Шпионите-дипломати. Епохална идея - и по замисъл, и по време. Замисълът е ясен. Българската ДС излиза едва ли не отговорна за всичките злини, сполетели човечеството през изминалите десетилетия. Времето също е уцелено точно. То съвпада с момента, в който родното здравеопазване е в кома, бедността стана основният белег за хората в България, проблемите в образованието, науката и другите социални системи се задълбочиха видимо по добре познатия вече чужд сценарий, съвестно контролиран от споменатия вече Съветник на властите, същия този, който се отказа днес сутринта да се заеме със снега... Но Съветника-ловец и дипломат, актьор и почитател на всичко, което не му е вписано като служебно задължение, вчера показа изключителна активност, удостоявайки парламентарната група на ГЕРБ с присъствието си в Народното събрание. Да им дообясни позицията им.
Сутринта Предводителят на Ловците тръгна за Брюксел покрусен от мисълта, че ще се наложи да се оправдава пред Европа с дипломатическия гаф, който правителството му допусна. И пак да обещава. Снегът още си вали и всичко остава в ръцете на Ловците на снежинки...