Ловът на глигани - рискован, но колоритен

Всеки ловец през октомври бърза да се предаде в плен на най-мъжката тръпка в този спорт - лова на глигани. Това е рисковано, но и с нищо несравнимо по колорит и обрати приключение.
Глиганът е най-интелигентното горско животно. Твърди се, че мозъкът му по структура най-много се доближава до човешкия.
Същевременно това е и много мощен звяр, с удивителна за физиката му бързина и поврътливост. Когато се засили, може да бъде сравнен със стенобойна машина. Черепът му е изключително як, а общата маса на тялото често варира между 100 и 300 кг. Разярено, дивото прасе обикновено се хвърля срещу противника си, събаря го и го разпаря с глигите си, които могат да достигнат около 30 см. Двубоят е жесток.
Затова на пусия за глигани ловецът винаги трябва да застава зад дърво или друго прикритие. И още - да следи вятърът да духа насреща му, а при сутрешния си тоалет да се е лишил от дезодорант и одеколон. Просто глиганът е с много остро обоняние и бързо подушва неприятелите си, макар зрението му да е доста слабо. От само себе си се разбира, че поради същата причина и пушенето на пусия е недопустимо.
За стрелба по глигани пушката е най-добре да се зареди с един патрон 13/0 и с едно бренеке - независимо дали е двуцевка или не.
Движенията при прицелване и стрелба трябва да са плавни. Резките жестове само издават ловеца и настървяват глигана, а ако той хукне презглава към врага си, може не само да се изпусне "златният" изстрел, но и по-голяма беля да стане.
Няма ловен сезон, който да мине без пострадали при двубой с диво прасе авджии.  
Следва да се знае, че ако срещу ловеца излезе цяло стадо глигани, най-добре е да се пропусне водачката. Това обикновено е стара опитна женска, около която се оформя. Приплодите са най-подходящи за отстрел.
Когато ловецът повали глиган, не бива да хуква веднага да се радва на трофея. Ако все пак не го свърта, задължително е, преди да се насочи към уцеления звяр, да презареди пушката. Възможно е изневиделица да се появят още глигани, а и поваленият може да е само зашеметен и внезапно да скочи и да нарани ловеца.
Цяла атракция е деленето на убитото животно. Златно правило при лова е, че всеки от дружинката получава равностоен на другите дял. Тоест за всеки трябва да има по една част от бута, от плешката, от дреболиите и т.н. Главата задължително е за автора на майсторския изстрел.
Преди обаче мръвките да зацвърчат по трапезите, трябва непременно да се мине и още една процедура - проверка за трихинелоза в специализирана лаборатория. Уви, известни са не един и два случая, когато пренебрегнали това изискване, дружинки са завършвали в болницата след ловния гуляй...
И това е още една причина пак да се напомни, че ловът на глигани няма равен на себе си по риск. Може би и затуй е толкова любим на онази порода мъже, за които авджилъкът е преди всичко начин да изпитат себе си.