Ловът е жестока забава

Спомням си, че при една среща, след като не бяхме се виждали близо месец, Елин Пелин ми разказа, че бил на лов за глухари някъде из Родопите.
Запитах го кой спорт по му допада - ловният или въдичарският. Той се позасмя някак си иронично, сякаш искаше да каже: "Защо ме питаш?" След това се пооживи и заговори:
- Остави се! Кой беше казал, че ловът е жестока забава? Дядо Толстой като че беше, а? Това е много вярно. Представи си колко е мъчително да гледаш как се гърчи на земята глухар, ранен в крилото и краката, паднал на земята, или пък да наблюдаваш ударен в корема заек, неиздъхнал веднага. Ние сме свикнали да гледаме подобни сцени като поп, който равнодушно, без да му мигне окото, погребва и млади мъртъвци... Така е.
Долових, че той, описал в разказите си и много трогателни, дори сърцераздирателни сцени, все пак не е спокоен, не е бездушен към подобни гледки. Канел съм се да го питам как, с какво настроение е разказал случката с оня нещастен селянин - Боне Крайненеца, който безутешно говори на умиращата си крава (в разказа "На браздата"), но все не смеех. Мислех си, че ще засегна болезнено чувствителността му на писател.
Струваше ми се, че Елин Пелин предпочиташе въдичарството и затова по-често ходеше с пръчка и въдица, а не с пушка и ловно куче. За въдичарството говореше винаги с удоволствие.

Разказано от Стефан Василев в книгата "С пушка и въдица" на Петко Тихолов