Ловът е неистова тръпка

През тази година се навършиха 85 години от рождението на Христо Михов Христов - Черемухин. Роден е на 17.03.1930 г. в с. Гроздево, Провадийско, починал на 22.12.2003 г. Завършил е СУ "Св. Климент Охридски" през 1955 г., специалност журналистика. Работи като журналист до 1989 г. във вестниците: "Труд", "Вечерни новини", "Народна младеж", "Поглед" и "Стършел". Има издадени над 20 книги. Превеждан е на руски и чешки. Сценарист е на игралния филм "Кит". Семеен с две деца. Ще го запомним и като запален ловец от 1973 г. Нека припомним част от неговите подвизи.

 Разказано от Черемухин

 В родното ми село Гроздево почти всеки мъж, къде законно, къде незаконно, имаше пушка и беше ловец. От дете знам, че ловът е нещо необходимо. По-късно станах и законен ловец.
Ловът е неистова тръпка и специфично преживяване. Ти очакваш да се появи нещо, но то обикновено не идва.
Често съм си задавал въпроса: "Кое е общото и различното между ловната история и фейлетона?" Изводът, до който стигнах, е: "Общото е, че в основата и на двете има истинност, а останалото е фантазията на автора. Различното е, че сатиричните ми неща бяха по конкретни случаи и бяха свързани със социални и злободневни проблеми."
 Нямам ловни трофеи, по-точно имам еленови рога, подарени ми от приятел. Те са повод карикатуристът Теню Пиндаров да ми направи шарж. Много си го харесвам. Уголемих го и го окачих на стената. Вярно, че мъж с рога на главата насочва към други мисли, но майтап да става. Ако гледаме на всичко сериозно, животът ще стане много скучен. Човек и в най-тежкото положение да е, когато се усмихне, се облекчава малко и идва на себе си.
Ще разкажа весела ловна случка. Бяхме на лов за глигани в с. Игнатица, зад гара Зверино. Застанах на пусията. Мина час, мина два. Никакво животно не се появява. Огладнях. Реших да хапна няколко залъка от наденицата, която бях купил от кварталния магазин. Каква е била тази наденица не знам, но след десетина минути ми предизвика силно стомашно разстройство. Реших да се облекча. Изневиделица пред мен изскочи лисица. И както съм с гол задник залегнах и стрелях. Лисицата избяга.
След няколко седмици сме седнали в кръчмата с колеги ловци. По едно време един от тях стана и се обърна към най-възрастния и опитен ловец: "Бай Митьо, до днес ти беше най-уважаваният ловец, от днеска най-уважаваният и най-големият за нас ловец е Христо Михов - Черемухин. Я вижте тази снимка." Оказа се, че колегата е бил до мен на пусията и е успял да ме снима как стрелям, залегнал с гол задник.
Имам ловна случка, за която не искам да си спомням. Веднъж хасковският поет Иван Николов ме покани на лов. Обикаляхме полето цял ден. Вечерта той ме настани в хотел и се извини, че не може да ми прави компания, тъй като кумът му идвал на гости. "За да не скучаеш, ще ти пратя една дама. Това не значи, че трябва да я ухажваш, просто да ти стои на масата, за да не си пиеш сам питието" - ми каза той на раздяла.
И наистина след малко пристигна една хубавица. "Вие ли сте Черемухин?" "Аз съм." Хапнахме. Пийнахме. Качвам се аз в хотелската стая, а дамата подир мен. Понеже бях пийнал повечко, влезнах в тоалетната. Излизам и гледам дамата се съблякла гола. "Вижте какво. Аз съм човек на години, днес цял ден бях на лов. Поуморих се, пък съм си и пийнал. Не мога. Облечи се и да си останем добри приятели." Тя ми отговаря: "При мене няма не мога. Мъртвец да си ще ти стане." И аз взех, че се навих. Не можах да си свърша добре работата. Тя се ядоса и ме шамароса. Затова едната ми буза е по-малка. И оттогава с жени по-време на лов не се занимавам.