Ловът е битка

Бяхме за глигани в махала Марево, до Предела. Преди да започне ловът, директорът на горското каза: "Искам да убиете една мечка". "Но нали не са разрешени?" - попитахме ние. "Аз разрешавам. Не можем да си изпълним плана по дърводобива. Работниците, които режат дърветата, са само цигани. Казаха, че се е появила мечка и ги е страх. През деня карат през куп за грош, а после оставят резачките да боботят цяла нощ, за да плашат мечката. Не стига, че съм в преразход на горивото, ами всеки момент могат и да избягат. Ще убиете една мечка. Утре за да не се плашат повече, ще кажем, че това е стръвницата, която върлува."
На първата пусия ме оставиха до Тошето - един от най-добрите наши ловци. Невероятен балканджия - смел, силен, едър, планина човек. По едно време чувам гръм, втори и след това "Помоооощ!" Да вика Тошето "Помощ" за мен беше невероятно. Чувам още един изстрел и пак: "Помощ". Бях на стотина метра от него. Реших, че нещата са страшни, и се спуснах през драките към него.
Търча аз - в едната ръка пушка, в другата - нож. Излезнах на поляната и виждам пред мен огромна мечка. "Няма начин да не вляза в ръкопашен бой", помислих си аз. Готов бях на всичко, за да помогна на приятеля си. В този момент Тошето гръмна по мечката още веднъж. Тя падна на пет-шест крачки от мен, изправи се и изведнъж изчезна като видение.
След малко двамата се прегърнахме. Оказа се, че когато той стрелял първия път по мечката, тя паднала, но след изстрела се изправила и тръгнала към него. Пак стрелял, тя пак паднала, изправила се и тръгнала отново към него. Човекът се изплашил и се развикал за помощ.
Винаги, когато седнем с него на маса, се сещаме за тази история и си казваме: "Хайде наздраве! Каквото и да е, но да се случи още веднъж!" Ловът е и битка. Ти не си обикновен убиец. Влизаш в схватка и не е известно кой ще е победителят.

Разказано от Коста Андреев