Лотарията - най-дяволската от всички игри

Исторически свидетелства сочат, че в страните от древния свят: Шумер, Египет, Елада, Рим, Китай и пр., хазартните игри са били обичайна практика. Една от най-разпространените и популярни игри била на зарове. Заровете представлявали ашици от коза или овца, пригодени квадратни плочки или плочки с пирамидална форма, намерени при разкопки в шумерския град Ур, датиращ от 3000 години преди Христа.
Трябва да бъде споменато, че в древността не са липсвали мошеници, които измествали центъра на тежестта на заровете, за да могат да падат на определена страна и да са печеливши.
В Римската империя през II век преди Христа за първи път бил въведен закон срещу хазартните игри - Lex aleatoria, който изрично забранявал играта на зарове, докато в същото време залозите за провеждани състезания и борби не подлежали на забрана.
В италианския град Генуа през втората половина на ХVI век се появила местна организация за залагания. В града всяка година се избирали петима сенатори измежду голям брой кандидати. Чрез жребий определяли кой ще управлява Генуа, а любителите на залагането често внасяли немалки суми за кандидатите, които имали шанс да бъдат избрани за съветници. Който отгатвал правилно едно или няколко имена, получавал обратно вложените пари плюс вноските на непозналите резултата.
През далечната 1620 г. сенаторът Бенедето Джентиле заменил имената на кандидатите с числата от 1 до 90. Това историческо залагане било наречено "Генуезка лотария". Оттогава започнало победоносното настъпление на лотарията из цяла Италия. Генуезките търговци се борили да си осигурят монопол, но феодалните господари взели всичко в свои ръце, като градове и държави въвеждали лотарията - бърз и лесен източник на финанси.
Папа Бенедикт ХIII (1724-1730) забранил залагането на лотария, но неговият приемник папа Климент ХII (1730-1740) дори организирал в Рим т.нар. Папска лотария.
Макар че в Италия религията била дълбоко вкоренена, хрониката признава, че споменатият сенатор Бенедето Джентиле - дяволско изчадие, довел много хора до истинска хазартна страст.
След време увлечението по лотарията обхванало и други страни: Австрия, Чехия, Прусия, Франция, където възникнали бюра за залагания. През 1771 г. била издадена специална книга - "Лотология", под заглавието на която било написано "Сигурни числа от астрологически данни и други източници - събрани тук, се предлагат на интересуващите се."
За много градчета се говорело, че техните жители се посветили на лотарийните игри, купували с парите си фишове, задоволявайки хазартната си пристрастеност.
Едновременно с разрастването на лотарията се засилвали и критиките, отправяни към нея. Паричните лотарии се определяли като престъпни и аморални. Писателят Карл Юлиус Вебер нарекъл лотарията "най-дяволската от всичките игри".
През лятото на 1810 г. била премахната лотарията в Прусия, през 1861 г. спряла дейността си Баварската лотария, а през 1897 г. престанала да съществува и лотарията в Австро-Унгария.
Любопитно е да се спомене, че лотарийните игри станали обект на задълбочено внимание от страна на известни математици като французина Лаплас, немеца Фулер и редица други. Те изчислили каква е вероятността да се изтеглят числа, които следват в прогресия от 1 до 90, вероятността определени числа да се появят отново, вероятността едно или повече изтеглени числа да бъдат едноцифрени и т.н. Но на практика никой математик не е забогатял от лотарийните игри чрез своите изчисления и никой не е пресметнал точно кои числа са печелившите.
През всички исторически епохи са съществували запалени поклонници на игрите на късмета и щастието. Сред тях е имало крале, папи, пълководци, известни писатели, художници, артисти, държавници.
В Древния Рим Гай Юлий Цезар участвал в публични залагания по време на провежданите от него Сатурналии. При преминаването на река Рубикон той произнесъл знаменитата фраза: "Alea iacta est" - "Зарът е хвърлен".
Марк Антоний също бил увлечен от игрите на зарове, боевете с петли и надбягванията.
Император Август обичал да играе alea, ранен вариант на табла, имал и навика да провежда томболи с награди за гостите на пиршествата, които устройвал.
Клавдий по нищо не отстъпвал на своите предшественици, игрите със зарове били за него върховно удоволствие. Той поръчал да му изработят специална маса за хвърляне на заровете по време на пътуване с колесница по неравните пътища. Клавдий бил толкова погълнат от играта, че забравял и призовавал отстранени от него играчи да се включат отново като противници...
Калигула превърнал двореца си в игрален дом, откъдето попълвал императорската си хазна, той дори играл на зарове през цялото време, докато продължавало... погребението на неговата сестра.
Император Нерон популяризирал непрекъснато хазарта сред патрициите и често залагал огромни суми. При едно хвърляне на зарове заложил 400 000 сестерции, равняващи се на около 50 000 американски долара!
Запалени по хазартните игри били и други известни исторически личности. Един от прочутите играчи бил Джакомо Казанова - италианският авантюрист, философ, писател и ненадминат любовник. Когато не му вървяло и губел големи суми, той се обръщал за финансова помощ към представителките на нежния пол.
Казанова бил главният организатор на провежданата в Париж лотария. Тя преминавала под егидата на короната и лично кралят избрал Джакомо Казанова за свой официален представител.
Лоренцо ди Медичи - известна ренесансова личност от прочутата фамилия, бил страстен картоиграч, за когото се говорело, че измислил нови игри на карти.
Волтер - великият френски философ и писател от епохата на Просвещението, също бил запален комарджия. Той сътворил схема, от която се възползвал чрез правилата за участие със закупуването на ценни книжа - те позволявали максимален брой участия.
Джон Монтагю (1718-1792) - английски благородник и държавник, прочул се като "Граф Сандвич", бил непоправим комарджия. Той обичал да играе "маратони" в лондонския клуб "Уайтс". В този клуб популяризирал практиката да се яде месо между две филии хляб, което му позволявало да не губи никакво време за хранене и да продължава да играе. При това ръцете му оставали винаги чисти и не цапали картите.
Неговото хрумване станало известно по цял свят. Нарекли го сандвич и истината е, че сандвичът се ползва с феноменален успех не само в онези години, но още повече и днес! Даже тук ще си позволя да съобщя, колкото и да ви изглежда невероятно: човечеството изяжда за един ден 1 милиард сандвичи!
Джейн Остин (1775-1817) е английска писателка, която често използвала картите за игра като начин да разкрие характерите на своите герои в романите си "Гордост и предразсъдъци", "Разум и чувства" и др.
Наполеон Бонапарт (1769-1821) ценял изключително картите, които според него изисквали всеки играч да има мнение, собствено мислене и стратегия. Наполеон поддържал казината във Франция и спомогнал за популяризиране на играта с карти, позната като "21".
Страстта към хазарта била силно изразена при руския владетел Иван Грозни, който малко преди смъртта си играл шах с Борис Годунов, залагайки състоянието на царската съкровищница.
Друга коронована особа, кралят на Англия Хенри VIII, изгубил на карти камбаните на катедралния храм, но победителят така и не ги получил...
Големият руски писател Фьодор Достоевски също бил неудържим комарджия. Написал "Играчът на рулетка", за да изпълни договора си с издателството, след което похарчил аванса за своето произведение в игралните домове.
Андре Ситроен, собственик на френските автомобилни заводи, използвал хазарта като средство за реклама. При демонстрация на коли той канел хора от елита и организирал комарджийски игри, в които сам участвал. През 1925 г., на турнир по бакара, загубил 13 милиона франка. Фирмата му се оказала в тежко финансово състояние, но прескочила банкрута.
Хазартните игри намерили идеална почва за разцвет в страната на неограничените възможности. Първият билет за Федералната лотария на САЩ бил купен от самия президент Джордж Вашингтон.
Началото на американската лотария е поставено през 1792 г., а целта й била да спонсорира финансово развитието на новата държава зад океана. През 1830 г. в САЩ вече имало регистрирани 420 вида лотарийни игри!
Между 1850 и 1910 г. хазартът и казината в западните щати станали нелегални. През този период Невада обявила хазартните игри за престъпление, но в началото на 40-те години ги релегализирала.
Джон Гейтс - американски мултимилионер от онова време, наричан "Залагащият милион", винаги готов да залага за каквото и да е, през 1909 г. вече изморен от игрите, произнесъл реч в Тексас срещу хазарта. В нея той предупредил: "Стойте далеч от хазартните игри. Който веднъж стане играч, остава такъв до края на живота си..."




Четири аса - рядко чудо


Играта "Го", създадена в Китай, се играе върху дъска на квадрати с черни и бели камъни по тях. Фанатици на играта днес са Ума Търман и Чък Норис



Когато всичко е загубено


Рисунка от времето на древните гърци


Зарове и ашици, показани в Историческия музей на Велико Търново




Старите гърци и римляните - големи поклонници на хазартните игри


Джон Монтагю (Граф Сандвич) - отчаян комарджия



Фьодор Достоевски


Наполеон Бонапарт


Джакомо Казанова


Император Нерон


Император Калигула


Джон Гейтс