Лошият въпрос

Денчо Владимиров

От години в Пловдив се провежда (вече със затихващи функции) международното специализирано изложение "Природа, лов, риболов", на което като журналист съм бивал от самото начало. Това изложение се превръща безспорно в празник и за млади, и за големи - защото е посветено на българската природа, на българската гора. Същата тази наша гора страдалница в последния четвърт век, разграбвана, опожарявана, изтерзана от бракониери и неефективна закрила от държавата и закона.
И на една от стартовите пресконференции на едно от изложенията преди около десет години аз зададох на участващия в нея тогава пореден министър на земеделието и горите въпрос: "Има ли мониторинг на състоянието на българската гора?" И подкрепих въпроса си с аргумента, че заради бракониерските изсичания и ежегодни мистериозно редуващи се пожари българската гора може да пострада дотам, че да спре да бъде фактор като защитник от поройни дъждове, които могат да започнат да влекат хора и покъщнини по села и градове...
Зададох въпроса си съвсем доброжелателно и очаквах отговора на министъра.
Уви!

Отговор не получих

очевидно е нямало нито мониторинг на българската гора по това време, нито министърът е очаквал такъв неудобен въпрос.
Вместо това той ме упрекна, а в мое лице и журналистите, в черногледство, пишели сме сензации и един вид само сме плашели неоправдано хората. В този смисъл ми "отговори" на въпроса министърът. Голямата зала за пресконференции притихна от тези тежки министерски думи, седящите до мен започнаха да се поотместват, не се намери и журналист да ме подкрепи в така важния и за онова време мой въпрос. Почувствах тежки погледи и от "президиума" на пресконференцията - в смисъл  хайде, тия журналисти пак ни развалят празника с техните заяждания и "неправилни въпроси". Водещата пресконференцията шефка на панаирния пресцентър не ми даде думата да настоявам за отговор на въпроса си към въпросния министър.
А когато тръгнах след пищното откриване на изложението по залите с експонати, на едно място една от младите горски служителки, присъствала на пресконференцията, ме посочи с пръст и извика: "А, ето го журналистът, който задава лоши въпроси!" С "лошия въпрос" ме бяха запомнили и други. Скоро след това мистериозно спряха да ме канят и да ме "прескачат" от пресцентъра за срещи с ВИП персони, за да не би да им задам и на тях неправилни лоши въпроси навярно и да поставя в неудобно положение панаирните началства, които се сменяха доста често според политическата конюнктура.
След само няколко месеца обаче

моето "пророкуване" за наводнения

и повлечени села и покъщнини за лош късмет се сбъдна. Започнаха проливни дъждове и оредялата в мощта си българска гора не можеше явно вече да спира като в "гъба сюнгер" водата, тя нахлу в няколко български села и наистина по улиците бе повлечена покъщнина, бяха издавени и животни. А много скоро Министерството на земеделието и горите бе трансформирано в Министерство на земеделието и продоволствието, очевидно на основата на вече доста наболели и инфектирани проблеми в дотогавашната структура и ефективността й.
Дали има мониторинг на състоянието на българската гора, този "лош  въпрос" повече не съм задавал на пресконференция с министри. Онзи, дето ме обвини в черногледство, вместо да ми отговори на журналистическия въпрос, отдавна не е министър и отдавна не е в политиката.
Бедата и трагедията с българската гора закрилница явно се е състояла през изминалите двадесет и пет години на безвремие и разбойничество.
За "лошия въпрос" си спомням особено тягостно сега, когато виждам как моето "пророчество" се сбъдва повсеместно из страната и се редуват наводнения след наводнения, причина за които, както вече тръбят навред експертите, е изсичането и погубването от пожари на българската гора през последните 25 години на липса на ефективен контрол и мониторинг над това национално богатство.
Възможно е сега вече да го има най-после този мониторинг на състоянието на българската гора и експертите да са изчислили и колко от нея е изнесена и продадена от българи в близки географски ширини, превръщайки страната ни в пустиня. В България от векове валят проливни дъждове, без обаче да е бил наблюдаван в миналото този апокалиптичен сюжет на понесени от мътните води къщи, хора, мостове, коли, животни... Тогава е имало кой да спре пороите - гората! А сега тази закрилница почти я няма!
Затова днес искрено се радвам, когато чуя, че на определени места са започнали пак така мащабно като допреди три десетилетия да залесяват. На мястото на опожарената, изсечена и опустошена българска гора изникват нови дървета. И това според мен е добра поличба за бъдещето на българската гора, и нека, дай Боже, с това стана добър пророк.