Лицемерие и демагогия

Димитър Златев

За съжаление, лицемерието и демагогията са сред най-разпространените човешки пороци, търпеливо приемани от обществото. Бедата е в това, че всеки индивид изключва лицемерието от своето поведение или поне се надява, че другите няма да го забележат. Малцина са онези, които се хвалят като Бай Ганьо, прекръствайки се на обяда у Иричек с думите: "С дявола сме добре, какво бива и на Господа малко тамян да покадим - за зор заман."
Лицемерите умират, но лицемерието е безсмъртно, казва един мислител. То шества по всичките етажи на обществения живот: в политиката, в бизнеса, в приятелството, в любовта, в междусъседските отношения, в оценките на литературната критика - навсякъде, където може да измести искреността и честността.
Бидейки "човекознание", литературата най-много от всички изкуства се занимава с анализирането, демаскирането и заклеймяването на лицемерието. Античната, ренесансовата и съвременната литература ни предлагат безброй примери и образи на лицемери, които извикват у читателя снизходителна усмивка, отвращение, презрение, дори гняв.
Лицемерието може да се превърне в средство за приспиване на наивниците, за да се постигнат користни цели. Шекспир ни показва такива примери в "Хамлет" и в "Отело". Но класически връх на лицемерието е Молиеровият Тартюф. Под маската на смирен бедняк, искрен доброжелател и благочестив християнин се крие развратникът, аморалният циник, шарлатанинът. Смятайки, че вече е постигнал целите си, той смъква своята маска и тържествува в безсрамие и наглост.
С възмущение и гняв Ботев заклеймява лицемерието в своите сатири. Да си припомним неговият "патриот": "И е добър християнин - не пропуска литургия;/ но и в черква затуй ходи, че черквата е търговия." 
"Лицемерието е комедия, недостойна за човека" - казва френският философ Ламетри. И въпреки това, тя не слиза от сцената на обществения живот през всички времена. Особено опасна е неговата разновидност - ласкателството, защото всички му се поддаваме безкритично или поне го приемаме примиренчески, макар да сме усетили неговата псевдоискреност. Затваряме си ушите за честните забележки, но се изкушаваме от сладостта на захаросаните ласкателства. Още римският драматург Теренций предупреждава, че "откровеността създава врагове, а ласкателството - приятели". Разбира се, идва един ден, когато разбираш цената на такива "приятели", които, ако не ти забият нож в гърба, поне ще се надсмеят над твоята наивност и доверчивост. В блестящите афоризми на Ларошфуко ще открием и следните попадения: "Ласкателството е фалшива монета, която има стойност само пред нашата суетност." И още: "Щом някой глупак ни похвали, той вече не ни изглежда толкова глупав." Не е ли това повече предупреждение срещу нашата суетност и себелюбие, отколкото към коварството на лицемерите? Особено податливи на ласкателството и лицемерието са силните на деня - те най-благосклонно приемат и най-преувеличените похвали. Достатъчно е да се вгледаме в нашия политически живот през последните 50-60 години. Най-напред заклетите борци срещу класовата несправедливост, като се изкачиха на върха на властта, се опиха от възхвалите и обявиха, че са "принцове по рождение и боговете им са братя" (Хр. Смирненски). Най-благоприятната почва за издигане култа към личността бе безпринципно ласкателство и сервилничене. А в годините на демокрацията нещата не се ли изродиха още повече? И когато поредният властник се сгромолясва, ласкателите го изоставят, а пред очите на народа лъсва неговата поквареност, прикривана с родолюбие и висок морал.
Прекалено много са драмите в сферата на любовта. И почти във всички случаи се оказва, че ласкателството, неискреността, двуличието са приемани за истинска страст и благородство от доверчиво влюбения.
Една от най-разпространените днес форми на лицемерието е демагогията. Това е нагло, безочливо лъготене на народните маси от управляващите или от ония, които се стремят на всяка цена да се домогнат до властта. Типичните средства на демагогията са спекулирането със стремежите на масите, издигането на непостижими социални програми и обещания, лъжливи клетви за вярност на народа. Всяка партия обвинява противника си в демагогия, за да маскира собствената си същност. Предизборните кампании се превръщат в безсрамно надлъгване, а напомпаният имидж на победителите скоро спада като пробит балон. Борбата за власт, за "тлъстия кокал", както казва народът, е най-разкаляното поприще за разцъфтяване на двуличието и ласкателството. Не че народът не може да излъчи от своята среда честни водачи, но твърде често, ако устоят на своя висок морал, те биват отстранени с куршум или клевета от политическите въжеиграчи. Това ми дава право да завърша своите разсъждения с една мисъл на обществената деятелка от времето на Френската революция мадам Некер: "Високите постове са като стръмни скали, по които могат да се изкачат само орли и влечуги." Как ще се издигаме в своя живот - с летене или с пълзене - това вече е въпрос на личен морален избор.