Лица назаем

Предполагам помните онзи филм с Никълъс Кейдж и Джон Траволта, който се казваше „Лице назаем”. Мерна ми се тези дни пред очите и не щеш ли, се заформиха някои неща, които, мисля, ни касаят пряко. Тук, в Територията. Като се замисли човек, излиза, че почти всичко ни е назаем. С уговорката, че стана така в последните 15-ина години. Назаем са ни жилищата, колите, парите. И, ако с оглед демократурата, която цари и безчинства, това е лесно обяснимо, то производните на борчовете се увеличиха рязко и драстично.
Въпросната тенденция не подмина и спорта. Даже напротив – вкопчи се в него. Започна да смуче от тялото му като паразит. Как става това? Ето така. Едни постигат макар и малкото ни успехи – състезателите, други се кичат с тях – ръководителите.
Някъде тук е мястото пак да попитам – кой допусна национален отбор на България зад граница да спи на земята в спални чували по време на турнир за Световна купа? Кой допуска цели федерации, които имат медали на всяко състезание от международния календар, да нямат левчета да участват в надпревара на родна земя!?!
Иначе за пред хората положението е цветя и рози. Във футболния ни отбор припознахме като българи няколко чужденци през годините, Сиреч пак един вид назаем. Така е и в някои други спортове. Така е и в политиката. Чувам, че дадени политически сили искат да ползват назаем лица за президентските избори. А нали знаете, че където има дим, има и пушек. Няма нищо случайно.
Да не говорим, че дълговата спирала, в която ни вкараха от сегашния клуб по интереси, който управлява Татковината, на практика ще ни пороби след някоя и друга годинка. Тогава за спорт парички ще има ли? То сега няма, та какво остава за после... Лошото е, че като дойде това време, и за политика няма да има. А за хляб? За култура, за образование, за здравеопазване? И с какво тогава ще се оправдава сегашното правителство? С това на Орешарски ли? Ама тази мантра се изтърка още сега. Няма как да управляваш години, а все да ти е виновен предишният. Няма как. И хората го разбират. Ето защо вече не им минава и тази за надграждането, защото страната е малка и стореното се знае от всички.
С лицето върви и авторитетът. Сега разбрахте ли защо има идея в някои партии да се ползва лице назаем? Явно самите партии нямат авторитета дори на едно надпартийно лице. Дет’ вика народа, „няма сурат, а се гласи". Това вече е страшно. За властта е страшно. Получава се така поради простата причина, че народонаселението започна ударно да не я припознава. А там, горе, нямат очи да видят. Имат само усти. Тях ползват сега. Само тях. Но много скоро не само че няма да има кой да говори от тяхно име, но няма да има и кой да ги слуша. Тогава обаче тези от днешната власт няма да има откъде и едно лице назаем да намерят. Защото тези, които досега бяха готови да отдават площи от тялото си назаем за политически и всякакви други цели, ще се преориентират скоростно. Кой знае, може и обяви да пуснат. „Давам се под наем. За дългосрочен период има намаление”. Всъщност знаем. Ще го направят. Публично. Както и досега.    
Властта да му мисли. Само да й кажем още нещо. Изборните промени няма да я спасят. Просто винаги идва един момент, в който никой и нищо не може да те спаси. Никой и нищо...