Липсата на обществено сцепление крепи властта

Напълнихме се със специалисти по сцепление. Съвсем доскоро повечето дори не подозирахме, че тази дума така безцеремонно ще нахълта в речника ни. След трагичния инцидент край Своге обаче почти всеки вече говори експертно по темата. Ако асфалтът не бил толкова некачествен или ако образуваните от дъжда реки по пътя не били направили аквапланинга неизбежен, или пък ако гумите не били почти напълно износени, сцеплението между тях и пътната настилка щяло да е по-надеждно и злощастният автобус нямало да се превърне в ковчег за толкова много хора.
Безбройните "ако", макар и в случая да са след дъжд - качулка, и то не само в преносния смисъл, показват значението на добрия контакт между гумите и асфалта за стабилността на превозното средство. Но това сцепление не е единствено важното, не е дори и най-важното. Според последното изследване на "Алфа Рисърч" много по-значима за анкетираните е липсата на сцепление в работата на институциите. Неведнъж и на не един адрес местната власт в Своге е предупреждавала, че пътят ще се превърне в убиец, но до деня на трагедията никой не се е задействал. Пътната агенция петкратно е настоявала изпълнителят на ремонта да отстрани допуснатите дефекти, но фирмата си е направила оглушки. Нейната реакция изглежда е обичайна, и то не само за този бранш. Ето как отсъствието на институционално взаимодействие погуби само при тази катастрофа 17 човешки живота.
Сцеплението между органите, упражняващи изпълнителната власт, е от изключително значение, но дори и то не е най-важното. Много по-необходимо за стабилността на социума е спойката между отделните му членове. С други думи - общественото сцепление. Е, няма го. Или едва-едва се забелязва, колкото да се констатира острият му недостиг. На политическо ниво това се проявява в раздробените парламенти, трудните коалиции, компромисните решения, непрестанните конфликти, неефективното управление, театърът с оставките след по-шумните скандали. Още по-видима е липсата на обществено сцепление във всекидневното общуване. Достатъчно е да погледнем форумите в интернет и споровете в социалните мрежи, за да се убедим, че е така. Злобата и нетърпимостта помежду ни е покъртителна.
При огромното имуществено разслоение е обяснимо защо няма привличане между двата полюса. Трудно до невъзможност е да се постигне сцепление между тези, които си броят левчетата, и онези, които трупат пачки. Особено като се знае, че в повечето случаи произходът на богатството е дотолкова криминален, та се налага милионите да се крият в кутии за обувки. Няма как да се приемат за каймак на нацията довчерашни шофьори и градинари. Не защото някогашните им професии не са за уважение, а тъй като е ясно, че са минали през мачкане на хора и бизнеси, през купуване на политици и газене на закона, докато се доберат до сегашното си имане.
Непоносимостта избуява не само между отделните социални слоеве, които отдавна имат всички характеристики на класи, но и вътре в тях. Богатите са готови на какво ли не за лесни пари, бият се за обществени поръчки, за пазари и цени, за контрол върху нелегални бизнеси, топят се едни други, което разбираме и от сегашните арести на мастити предприемачи. Но те поне имат къде да избягат, имат кой да ги информира, че им се готви нещо, и в повечето случаи успяват да се скрият от правосъдието.
За другите остава взаимното изяждане на ниско ниво. Ако си човек, живеещ по правилата, няма как да не излезеш от кожата си, когато за стотен път гледаш как някой те изпреварва по аварийната лента или минава на червен светофар, или пък при спусната бариера. Когато и в малките часове ти надува главата с музикалните си вкусове. Когато печели от вредни за здравето ти храни и алкохол менте. Няма как да ти е мил някой, който е бетонирал морето или е презастроил града, в който живееш. Който е превърнал здравето и учението в бизнес. С такива хора не можеш да бъдеш заедно, дори когато ви е сполетяла обща беда. Никак не е чудно, че при повече от двеста хиляди пострадали от фалита на застрахователната компания "Олимпик" на протест излязоха едва двадесет души. Как да застанеш до някого, чиято кола е многократно по-скъпа от твоята и за която не е спестявал, нито пък е теглил заеми!
Липсата на правов ред дезинтегрира обществото. Някои обясняват това с безсилието на властта да налага правила. Напротив, няма слаба държава, освен ако сама не иска да е такава. За сегашната власт е по-добре правилата масово да не се спазват. Това изправя хората едни срещу други, разделя ги, а атомизираното общество по-лесно се води за носа. Тъкмо затуй наистина е нужна нова визия за управлението, чиято сила да блика от сцеплението в обществото, а не от все по-дълбокия му срив. И чиято първа задача е да направи невъзможно живеенето срещу правилата.

Други текстове от автора на www.ivoatanasov.info