Линейката и чипът

Навремето като дойдеше в нечий дом линейка, екипът го изпращаха с бонбон. Евтин бонбон, но който казваше: "Благодаря, докторе!". И хората наистина се прекланяха пред изкуството на медика. 25-30 години по-късно все по-рядко се чува "благодаря!", а все по-често глобалната мрежа ни кара да се чувстваме почти равни, че дори и по-знаещи от лекарите. И не минава седмица, в която някой лекар, сестра, фелдшер или акушерка да не получат шамар или юмрук от пациент или негов близък. Човек се пита: линейката ли закъсня или смяната на чипа в главата на българина?

През 2013 г. НК бе променен и посегателството над медици бе криминализирано. През 2015 г. прокуратурата и МЗ подписаха споразумение, за да противодействат на подобни изстъпления. През 2017 г. се установи, че то не работи и бе подписано ново. "Къде е гражданството?", попита тогавашният вътрешен министър Валентин Радев, обяснявайки, че полицаите не могат да бъдат навсякъде. Беше обещано да има паник бутони в новите линейки, както и в спешните отделения. Има ли ги е отделен въпрос. Факт е, че агресията не спря, дори не намаля. След 2 години виждаме, че и поредното споразумение не работи. Защото само за месец от новата 2019 г. станаха ясни няколко акта на насилие над медици. Не помагат и декларациите, нито оставките на спешните медици. 

Досъдебни производства - дал бог. Осъдените обаче не са много. Да не говорим, че присъдите не са и адекватни - 1 година "лишаване от свобода" при строг режим заради фалшиви сигнали на тел. 112. Пет месеца условна присъда с 3-годишен изпитателен срок за мъж, изпочупил спешния център в Калояново. По-адекватна бе 1-годишната присъда на 24-годишен, нападнал спешен екип в Омуртаг. Трябва ли да чакаме поредното кухо споразумение между МЗ и прокуратурата?